— Не, вече е късно да го направя днес, ще опитам утре. Може би ще имам възможност да чуя гласа на неговия покровител.
Описах му разговора с Лоуел.
— Звучи като чешит, както го описва и Луси. Откъде този внезапен интерес?
— Добър въпрос. Питър му телефонирал от Ню Мексико и му казал за направения от Луси опит за самоубийство. Лоуел го подозира в опит да му вмени чувство за вина, на което обаче той не се е поддал. Заяви, че може да ми предложи своите прозрения относно Луси, но тонът му бе по-скоро презрителен, отколкото загрижен.
— Прозрения значи? След всичките тези години?
— Убеден е, че тя не се е променила много. Единственото ми обяснение е, че се опитва — макар по изключително необичаен начин — да възстанови някакви отношения с нея.
— Като проявява презрение?
— Той е истински чешит, Майло. Изплюва думите, без да спира. Толкова усилия хвърли да ме убеди, че не изпитва вина, че е възможно на едно несъзнателно ниво наистина да се чувства отговорен за случилото се.
— Странно. Значи добрият стар Елфи продължава да се обажда на всички, но не и на Луси. Този човек събужда лошо предчувствие у мен — също като снимката върху нейния телевизор. Тя се усмихва, но той има вид на човек, който няма търпение да си тръгне и си забие иглата във вената. Три ареста за притежание на хероин и два за продажба в рамките на последните шест години. Името му е в картотеките на непълнолетните престъпници в щата Масачузетс и е задържан за някакво нарушение на закона от бостънската полиция. Най-големият му гаф е отпреди три години. Опитал се да продаде прашец за тридесет хиляди на полицай, работещ под прикритие. Измъкнал се благодарение на технически пропуски, работата по случая била преустановена. В съда го защитавал Гари Мандел. Чувал ли си за него?
— Не.
— Бивш прокурор, специализирал се по наркодела, хонорарите му са баснословни.
— Смяташ, че Елфи е в наркобизнеса?
— Тридесет грама не го правят крал Прашец, но доказват, че не е уличен пласьор. Ако е работил с хора от мафията и е обидил някого, това би обяснило внезапното му заминаване. Каквато и да е причината, Луси не печели семейна подкрепа. Надявам се, че Кен няма да се окаже развалено яйце. Кога ще се срещнеш с татенцето?
— Няма да се срещам с него, освен ако Луси не пожелае. И не смятам да повдигам въпроса, преди да съм сигурен, че темата няма да я разстрои.
— Да-а. — Загледа се към разливите, останали след прилива. Няколко албатроса се рееха над мидената колония. — Господи, каква смайваща красота! Човек може да забрави в какъв свят живее.
— Несъмнено — отвърнах аз, но в този момент мислех за дървени бунгала и за вледеняващия ужас от тъмнината, който можеше да смрази ума на едно малко дете.
Телефонът иззвъня и изтръгна и двама ни от унеса. Вдигнах слушалката.
— Докторе? Кен Лоуел е. Още съм в Пало Алто, но исках да знаете, че уредих онова жилище в Брентууд за Луси. Ще летя с полета в седем и би трябвало да пристигна в Ел Ей около осем и половина — девет. Искате ли да дойда да я взема или ще е по-добре да ви чакам там?
Попитах Майло.
— Кажи му да ни чака в Брентууд.
Това и направих.
— В такъв случай ще се видим по-късно — каза Кен. Издиктува ми адреса на Рокингам авеню. — Как се справя тя?
— Чудесно.
— Добре. Ние, от рода Лоуел, сме корави хора — можем да понесем всички трудности.
Затвори. Издиктувах адреса на Майло и той го записа. Върна се при масата, погледна броя на „Потребителят от крайбрежието“ и тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да взема вечеря за Луси, после ще пътуваме с колата до Брентууд, ще й помогна да се настани. Радвам се, че той се отзова на молбата ни.
— Най-накрая член от семейството й помага.
19.
До десет часа на следващата сутрин никой не се обади, затова набрах телефонния номер в Брентууд. Обади се Кен със сънен глас:
— О, здравейте! Снощи си легнахме късно. Изчакайте, ще извикам Луси.
Няколко секунди по-късно чух гласа й:
— Добро утро, доктор Делауер.
— Как върви при вас?
— Добре. Току-що се събудих. Двамата с Кен останахме до късно, говорихме. Изчакайте за момент, моля. — „До скоро, Кен.“ — Тъкмо излиза да напазарува плодове и зеленчуци. Много е мил… Продължавам да мисля за Елфи. Сигурна съм, че ще се върне в някой от следващите дни, но… Предполагам, че е от преживяното напоследък — истинска лудница. Трудно е да се повярва, че всичко това се е случило в действителност.