В слушалката прозвуча кратък нервен смях.
— Бихте ли желали да ме посетите?
— Бих искала, но колата ми все още е пред моя апартамент. Трябва да поръчам да ми я докарат.
— Бих могъл да дойда при вас.
— Не, не искам да ви затруднявам след всичко, което направихте за мен.
— Няма да ме затрудните.
— Не, доктор Делауер, нямам право да искам това от вас.
— Излишно се тревожите, Луси! Какво ще кажете да намина около обяд?
— Разбира се, по обяд е добре. — Отново неестествен смях: — Никъде няма да излизам.
Вече бях на вратата, когато се обади Шеръл Бест.
— Сигурен съм, че няма нищо ново, докторе, но…
— Все още не, преподобни, макар че полицията проявява интерес към откриването на Феликс Барнард. Той вече не живее в Малибу. Имате ли представа къде е?
— Защо искат да говорят с него?
— Рутинно проследяване на неразкрити случаи.
— Да, разбира се. Не, съжалявам, не зная къде е отишъл. Вероятно се е пенсионирал. По онова време беше на около шестдесет и закри кантората си скоро след като ми изпрати своя последен доклад.
— Вие сте били последният му клиент, така ли?
— Най-последният — поне така ми каза. Мислех, възрастта предполага опитност, но може би по-млад човек щеше да се справи по-добре. Има хора, които след определена възраст трудно се амбицират.
В единадесет вече бях на магистралата. Морският бряг бе притихнал. Хълмистите възвишения откъм сушата бяха изпъстрени от пожълтели високи треви. Стигнах до кея и докато шофирах бавно край него, се вгледах в дебелите букви върху фасадата на „Гребенът на вълната“ и тласнат от необясним импулс, завих наляво към търговския комплекс. Малко по-нататък, недалеч от рисуваната реклама, имаше втора, изработена от непромокаем картон: свръхмускулест сърфист, чиято глава бе увенчана с медноруси коси и устни, разтегнати в такава широка усмивка, че в гърлото му без проблем би се гмурнала цяла акула. Балансираше върху знака на късмета. Белите букви скоро бяха повторени с прясна боя и отразяваха ослепителните слънчеви лъчи.
Намерих свободно място за паркиране пред входа на магазина, до пепелносиво БМВ с хромирани джанти и заден спойлер. Независимо че бе по поръчка, колата не беше мита от доста време и резултатът от въздействието на морския въздух върху боята бе лесно забележим. Лепенка на задното стъкло призоваваше „Спасете брега“, а на чистачките бе закрепен малък син талон за платена паркингова такса.
Бетонова площадка с метален парапет водеше към входа на магазина. Малки месингови звънчета иззвъняха при влизането ми. Слухът ми бе атакуван от барабанното соло от „Забрава“. Магазинът беше разделен на два сектора: в едната част бяха изложени сърфове, водонепромокаеми костюми и екипировка за сърфинг, а във втората — бански костюми, плажни трика, масла и плакати, предимно вариации на тема: малкият човек се носи на гребена на чудовищна вълна или снимани в едър план презрели жени в минибикини. Рекламни надписи покриваха останалата част от стените: ЛЮЛКА НА ТЯЛОТО. ЕДНА ВЪЛНА! БЕЗ СТРАХ.
Няколко тийнейджърки разглеждаха щанда с плакатите, а двойка съпрузи на средна възраст стоеше пред щанда за плувна екипировка и се възхищаваше на банските костюми. Никой не обслужваше щанда за облекла, но зад касовия апарат на щанда за сърфове седеше мъж на около четиридесет, който ядеше сандвич, изваден от хладилна чанта, и гледаше нещо в скута си.
Без да вдига очи, мъжът попита:
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Просто разглеждам.
Пъхна нещо в устата си с вилица и тогава забелязах спортните страници в другата му ръка. Косата му беше рядка, напръскана със среброто на годините и сресана настрани, но не успяваше да скрие тъмния загар на темето. Имаше правилни черти, като изключим светлокафявите очи, които бяха разположени твърде близо. Въпреки че беше слаб, имаше двойна брадичка. Носеше спортна риза за поло в пясъчен цвят, чиито ръкави стигаха до лактите. Имаше широки рамене, а ръцете от лактите надолу бяха покрити с изпъкнали жили и сиво окосмяване, което почти напълно скриваше татуираната котва.
Зазвуча песента на „Бийч Бойс“ — „В моята стая“. Едно от момичетата дойде с навит на руло плакат при щанда за облекло и започна да оглежда стелажите, докато ровеше за пари в джобовете на джинсите си.