— За какъв проблем става въпрос?
Стисна длани.
— Хората, с които работеше.
— Кои са те?
— В това е проблемът — не знам. Правеше всичко възможно да ме предпази. Когато отивах при него, той започваше да се суети, да разчиства, да скрива дрогата от мен. По-късно ми забрани да ходя в квартирата му: казваше, че е много потискащо там. Затова се срещахме на чаша кафе в различни ресторанти. Идваше с изражение на мъртвец, който се опитва да изглежда жив. Зная, че от описанието ми човек може да го сметне просто за един от многото глупави наркомани, но той наистина е чудесен брат.
Кимнах, мислейки си за уговорката за вечеря между Елфи и Кен, как един пристрастен към наркотиците човек би реагирал на внезапната поява на богат полубрат.
— Майло няма да се обади в полицията в Таос, нали? Не искам да го поставям в допълнителни опасности.
— Не — отвърнах аз. — Майло се тревожи повече за вас.
— Да. Трудно ми е да повярвам, че наистина направи всичко това. Вие също. А сега и Кен.
Изтри очите си.
— Сигурно го провокирам у хората — като ранена птичка. Елфи ми го каза веднъж. Че винаги ме е възприемал като лесно ранима, беззащитна. На мен не ми хареса. Искаше ми се да ме възприема като силно същество.
— Вие сте силна.
Разтвори пръсти върху стъкления плот. Загледа се през стъклото между тях, изучавайки конфигурацията на тухлите.
— Знаете ли, Майло ми каза за своята хомосексуалност. Бях шокирана… Сега разбирам в какво положение бяхте поставен. Наистина ви поставих между чука и наковалнята. Съжалявам.
— Това е една от онези ситуации, които не могат да бъдат избегнати.
Поклати глава:
— Никога не бих могла да предположа. Голям, едър мъж като него — глупаво е, разбира се, но все пак е последното нещо, което бих си помислила. Сигурно му е много трудно в работата.
— Как ви промени това откритие?
— Какво имате предвид?
— Какво чувствате сега, когато знаете, че е гей?
— Какво чувствам ли? Ами… Определено се радвам, че знам истината.
Извърна лице.
— Нещо друго изпитвате ли? — попитах аз.
— Предполагам, че — в едно по-егоистично измерение — се чувствам разочарована.
Отново поклати глава:
— Може би беше просто глупаво влюбване, но със сигурност… Искам да кажа, че чувствата остават, тях все още ги има. Човек не може да изличи чувствата си, нали?
Кимнах.
Стана и започна да се разхожда по верандата.
— И двамата правим това — каза тя. — Крачим напред-назад, когато сме нервни. Установихме го, когато бяхме в хотела. Изведнъж и двамата се изправихме едновременно и започнахме да се разхождаме. Беше много объркващо.
Погледна ме.
— Знаете ли как се чувствам? Измамена. Но ще го преодолея. А и съм много благодарна, че мога да го запазя като приятел. Не се тревожете за мен: може да изглеждам дълбоко наранена, но това е илюзия. Край с огледалния свят. — Усмихна се.
Седна.
— А сега да поговорим за Великия. Какво иска той, при това толкова неочаквано? Каква игра играе?
— Не знам, Луси. Може би по някакъв начин се опитва да възстанови връзката си с вас.
— Не — яростно отсече тя. — Невъзможно. Намислил е нещо, можете да ми вярвате. Той е ненадминат в манипулирането, вие просто не го познавате. Доставяше му удоволствие да унижава Елфи, когато се чувстваше на дъното.
— Елфи е ходил при него да иска пари?
— След като той наложи запор върху неговите средства от попечителския фонд.
— Имал ли е такива права?
— Официално не, но адвокатите работят за семейните авоари, а те имат това право. Достатъчно е само едно телефонно обаждане от негова страна. — Тропна рязко с пръсти по плота. — Измислиха някаква клауза — нецелесъобразно изразходване на отпусканите средства. След това Елфи се принуди да ходи при него. Само като последна възможност. И, разбира се, той презираше Елфи и го караше да се моли за всеки цент. Лоуел също живее благодарение на попечителска сметка. Бащата на майка му притежавал предачни предприятия в цял Ню Йорк и в територията на Ню Джърси, направил състояние преди въвеждането на данъците. Не му се е налагало да работи дори един ден през живота. Ако трябваше да работи, щеше да е просяк. Не е публикувал книги или продавал картина от години.
Удари юмрук в дланта си.