— Не чувствам нищо. Никакви прозрения… Но възможно ли е… момичето? Какво мислите вие? Знаете ли нещо друго, което криете от мен?
Взрях се изпитателно в лицето й. По него не трепваше мускул. Очите й гледаха неподвижно, изражението им бе студено, пронизващо.
— Да. След като Кен ми каза, аз и Майло направихме известни проучвания на регистрираните през онова лято престъпления. Нито една от жертвите на убийствата и изнасилванията не отговаряше на описанието, но попаднахме на случай на безследно изчезнало момиче. Имала е дълги тъмни коси и дълги крака, но доста момичета притежават и двете. Затова нека не се впускаме в недоказуеми предположения — поне за момента.
— Господи!
— Всичко това би могло да не означава нищо, Луси, а ако го приемем за допустим вариант, може да обърка тотално спомените ви. Затова не ми се искаше да ви го съобщавам толкова скоро.
— Няма нищо — отвърна тя. — И аз самата не съм склонна да се впускам в догадки. — Отпусна длани в скута. Приглади косите си. — Какво друго ви е известно за това момиче?
— Казвала се е Карен Бест. Изчезнала в нощта преди празненството, което е несъответствие със съня. За последен път е видяна в Райския залив, на около петнадесет мили от Топанга. И не съществуват доказателства, че изобщо някога е била в „Убежище“. Единствено съвпадат физическите черти на Карен и момичето от съня, но подчертавам, че в тях няма нищо отличително. Както съм ви казвал и преди, сънят може да е смесица от въображение и действителност. Били сте само на четири години — възможно е неволно да сте видели нещо, което детското съзнание не е могло да възприеме адекватно.
— Като?
— Нещо сексуално, каквото беше първоначалното ви предположение. Малките деца, когато станат свидетели на полов акт, често го възприемат като нападение…
— Но стържещите звуци… Последните няколко пъти, както снощи — сигурна съм, че бяха от копаене с лопати. Погребваха я.
Приведе се напред и загриза пръста си.
— Луси…
Издърпа пръста и разтри втората става от него.
— Не се тревожете — тихо каза тя. — Няма да се разпадна. Просто се опитвам да разбера къде е мястото на всичко това.
— Не се опитвайте да правите всичко наведнъж.
Кимна. Вдиша дълбоко и постави длани върху плота, сякаш призоваваше дух по време на спиритически сеанс.
— Защо сега? — попита тя. — Ако съм го забравила през всичките тези години, защо си го спомням сега?
— Вероятно е резултат от стреса, съпътстващ съдебния процес. Непрекъснато сте слушали за сексуални насилия. Или пък защото в момента сте достатъчно силна, за да се справите с този спомен.
Въздъхна шумно.
— Какво мисли Майло за това?
— Приема всички реалистични идеи, но е настроен скептично.
— Но не ги отхвърля изцяло… Момичето. Карен. Имате ли нейна снимка?
— Не у себе си, но мога да намеря.
— Искам да я видя.
Кимнах.
— Има ли семейство?
— Брат и баща.
— Срещнахте ли се с тях?
— С бащата. Братът останал да живее на изток.
— Тя оттам ли е?
— Щата Масачузетс.
— От Бостън?
— Ню Бедфорд.
— Много пъти съм била там — ходехме заедно с Рей да купуваме сепия от португалските рибари. Какво е правила в Ел Ей?
— Дошла тук, защото искала да стане актриса, но работела като сервитьорка.
— Горкото момиче! Горкото момиче! Семейството й знае ли за мен?
— Казах на бащата, че един човек има неясен спомен за момиче, което прилича на дъщеря му и което е станало жертва на насилие.
— Как го прие той?
— Надява се, че от това ще излезе нещо.
— Как изглежда?
— Свещеник е. Изглежда мил човек.
— Иска ли да се срещне с мен?
— На определен етап. Ако научим нещо повече.
— Значи не се е отказал да я търси?
— Вече не предприема нищо активно.
— Ами непосредствено след изчезването й?
— Организирал е голямо издирване.
— Той я обича — с равен глас каза Луси. — Свещеник. Към коя църква?
— Към група, която раздава храна на бедните.
— Добър човек — може би ще мога да му помогна. Можете ли да ме хипнотизирате? Чувала съм, че хипнозата отключва спомените. Убедена съм, че ще бъда лесен обект на хипноза. Понякога имам усещането, че се разхождам в състояние на транс.