Майло ми обясни:
— Мотелът бил от онези, които отдават стаи за ползване на час. Предполагам, сега разбираш защо Мо е останала с такова впечатление.
— Полицията ме остави с такова впечатление — уточни тя. — Въпреки че администраторът твърдеше, че не е забелязал жена да се качва в стаята на Феликс. Но естествено допусках, че лъжеше. Самият Феликс е бил полицай. Съвсем за малко — в Балтимор, където е израснал. Запознах се с него в Сан Бернардино. Работеше за застрахователна компания, разследваше обстоятелствата около злополуки, по които е предявен иск. Аз бях деловодителка в градската управа. Напусна веднага след като се оженихме и се преместихме да живеем в Ел Ей.
— Тук също ли работехте в градската управа?
— Не, започнах работа като счетоводителка в кантората за недвижими имоти на Фред Шейл в района Пасифик Палисейдс. Работих там тридесет и една години. Двамата с Феликс живеехме в Санта Моника, близо до Венеция. Феликс имаше офис тук, в Малибу, но едва миналата година се преместих. Това място е собственост на сестра ми и зет ми, но той има проблеми с белите дробове, затова отидоха в Кафидрал Сити, близо до Палм Спрингс.
— Интересно е предположението на Мо — намеси се Майло в разговора, — че е възможно Феликс да е попаднал на нещо доходоносно около година преди да загине.
— Почти съм сигурна. Отричаше, но признаците бяха налице. Мислех, че си има държанка. — Изчерви се. — В интерес на истината, и преди се бе случвало, при това неведнъж. Но докато беше по-млад. Тогава беше на шестдесет и три — с десет години по-възрастен от мен, но когато се омъжих за него, смятах, че е зрял мъж. — Засмя се гърлено: — Бихте ли ми подали карамелов бонбон, моля?
Майло й подаде.
— Какви признаци забелязахте? — попитах аз.
— На първо място, оттеглянето му от работата. Години наред говореше, че ще се пенсионира, но все се оплакваше, че не може да събере достатъчно голяма сума, за да го направи. Винаги ми натякваше, че имам здравно и пенсионно осигуряване от стажа си в Сан Бернардино и при Шейл, а той трябва да разчита единствено на това, което си докарваше с работа. След което най-изненадващо се прибра и заяви, че в касичката има достатъчно пари. Аз го питам: „Какво толкова ти е паднало от небето, Феликс?“. Той само се усмихна, погали ме по главата и отвръща: „Не се тревожи, захарче, най-накрая ще купим онова място в Лагуна Найгел“. Непрекъснато говорехме как ще си купим апартамент там, но нямахме достатъчно пари. Вероятно можехме да си осигурим апартамент в един от онези комплекси за самотни стари хора, но Феликс не можеше да си представи, че ще остарее. Когато навърши петдесет, си купи четка за тупиране и контактни лещи. Предполагам, притеснявал се е, че изглежда много по-стар от мен. Тогава изглеждах като момиченце, хората често ме вземаха за негова дъщеря — чувствал е необходимост да направи нещо по въпроса. Другото нещо, което предизвика подозренията ми, бе покупката на нова кола — вишневочервен „Ландау Тъндърбърд“ с гюрук, най-новия модел в серийно производство. Имахме горещ спор заради колата, тъй като аз исках да зная как можем да си позволим подобен автомобил, а той отвърна, че не е моя работа.
Поклати глава.
— Често имахме спречквания, но останахме заедно тридесет и една години. После него го убиха, а в банковата му сметка нямаше много пари — малко повече от три хиляди долара. Реших, че е похарчил всичко за новата кола и за курви. Карах същата тази кола петнадесет години, докато се разбричка.
— Оставил ли е някакви професионални архиви?
— Имате предвид досиетата на разследваните от него случаи ли? Не, както казах на мистър Стърджис, Феликс не го биваше особено в архивирането на информация. Всъщност беше неорганизиран човек. След смъртта му прегледах всичките му неща и останах изненадана, че почти липсваха документи — само листчета хартия с нечетливо надраскани бележки. Допуснах, че е поради естеството на професията му: можело е да останат сведения, които биха могли да смутят непосветените. Изхвърлих всичко.
— Какви случаи разследваше обикновено?
Мо погледна Майло.
— Всъщност не знам. Феликс не говореше за работата си. Искрено казано, не вярвам да е бил претоварен, особено през последните години. Зная, че изпълняваше поръчки на адвокати, но животът ми да зависеше от това, не бих могла да си спомня нито едно име. Не бях част от работата му, имах си свои професионални проблеми. Не съм феминистка, но цял живот съм работила. Нямахме деца, всеки от нас просто излизаше сутрин и отиваше на своето работно място.