Кимнах.
— Не искам от думите ми да заключите, че Феликс е бил негодник — продължи тя. — Като цяло, беше мило момче, не повишаваше глас дори когато спорехме. Но лесно се впускаше в… неразумни действия, ако разбирате какво искам да кажа.
— Обичал е острите ръбове — риска.
— Точно. При първата ни среща се опита да ми даде пет долара, за да му издам удостоверение за злополука, без той да попълва задължителните формуляри и без да плати общинска такса за документа. Отказах и той го прие с чувство за хумор. Просто се разсмя — имаше невероятен смях. Бях само на деветнадесет, трябваше да познавам добре мъжете, но нямах достатъчно опит. На следващия ден дойде отново и ме покани на обяд. Родителите ми не можеха да го понасят. Шест месеца по-късно се оженихме. Независимо от проблемите, той беше много добър съпруг.
— Значи никога не е споменавал пред вас името Карен Бест?
— Никога. Истината е, че не споделяхме много. Непрекъснато се разминавахме. Обикновено ставах в шест сутринта, разхождах кучетата — имахме минипудели, в осем бях в кантората, връщах се към пет следобед. Феликс обичаше да спи до късно. Твърдеше, че голяма част от работата си върши нощем и може би е било вярно. Често го нямаше, когато аз си бях у дома, и обратното. — Усмихна се. — Може би затова останахме заедно цели тридесет и една години.
Усмивката й угасна.
— Въпреки всичко, неговото убийство бе най-тежкият удар в живота ми след смъртта на моите родители. — Към Майло: — Когато телефонирахте първия път, нямах желание да говоря за това. Но вие се държахте като истински джентълмен и ми казахте, че е възможно Феликс да не е умрял заради фустогонство. Бих се почувствала по-добре, ако го зная със сигурност.
23.
Показа ни две фотографии — с нея и Феликс, с думите:
— Само тези имам. Когато човек е в непрекъснато движение, свежда до минимум най-необходимите си вещи.
Първата представляваше сватбен портрет — младоженците, застанали пред цветно тушираните струи на фонтан в стил „Треви“. Мо е била красиво тъмнокосо момиче, но дори на деветнадесет очите й гледаха уморено. Феликс не бе много по-висок от булката, слаб мъж с гелирана коса и уши а ла Кларк Гейбъл. Имал е тънки мустаци като на Гейбъл, но лицето му не притежаваше волевото излъчване на актьора.
Втората снимка бе правена две години преди убийството на Барнард. Мустаците ги нямаше, лицето бе набраздено от бръчки, а тупираната перука — явно различима. Носеше костюм в акулово сребристо с кожени ревери и бяло поло под сакото, пръстите на едната му ръка държаха цигара над пепелник. Мо беше с изрусени коси и леко наедряла, но въпреки това изглеждаше достатъчно млада, за да му бъде дъщеря. Снимката бе направена във вътрешен двор — голямо портокалово дърво хвърляше сянка върху лицата на съпрузите.
— Домът ни в Санта Моника. Сега го давам под наем. Издържам се от наема и пенсията.
Майло помоли да вземе по-скорошната снимка и тя се съгласи. Благодарихме и си тръгнахме. Когато излязохме от караваната, тя рече:
— Желая ви късмет. Обадете ми се, в случай че откриете нещо.
— Приятна жена — забелязах аз, докато отивахме към колите.
— Предложи ми вечеря — каза Майло. — Боб, зеленчуци и пържени картофи. Бях готов да запея планинарски песни. Преди да се отпусне нацяло, гледахме сериала „Заплаха“. Знае много за президентските съпруги.
— Колко време прекара там?
— Пристигнах в шест.
Четири часа и половина.
— Всеотдайност.
— Да, прави ме по-красив.
— Откъде научи за убийството на Барнард?
— От „Социална сигурност“ казаха, че е починал, затова проверих в Районния регистър на издадените смъртни актове и се оказа, че е било убийство. Според доклада на патолога, бил застрелян с куршум в тила в мотела. Това каза и Мо. Онова, което тя не знае, е, че гащите му били смъкнати до глезените, но нямало доказателства за сексуален контакт и прясна еякулация.
— Мотелът бил ли е известен като бордей?
— По-скоро място, където всичко е възможно. Познавам го от времето, когато патрулирах по Уестсайд. Наркотици, побоища, просташки обноски. Детективите приели, че Барнард бил просто търсач на свежа плът, който се е забъркал в неприятности.