— Относно?
— Проучване на издаден от вас автор. Името ми е Алекс Принтър и представлявам „Делауер прес“ в Калифорния. Бихме искали да включим избрани стихове от книгата на Терънс Трафикънт „От глада до яростта“ в…
— Трябва да говорите с отдел „Авторски права“.
— Можете ли да ми кажете кой е редактирал стихосбирката на мистър Трафикънт?
— Как е името на автора?
— Трафикънт. „От глада до яростта“. Издадена е преди двадесет и една години.
— Нямам представа. Хората непрекъснато идват и си отиват.
— Мис Банкрофт дали знае?
— Мис Банкрофт е в отпуск.
— Бихте ли я помолили да ми се обади, когато се върне?
— Разбира се. Искате ли да говорите с „Авторски права“?
— Да, моля.
Прещракване. Телефонен секретар. Оставих второ съобщение и затворих.
Луси пристигна в уречения за сеанса час. Имаше енергичен вид и гледаше бодро.
— Снощи спах много — никакви сънища — затова не би трябвало да заспивам сега. Непривично е да спиш в чуждо легло, но Кен казва, че ще свикна. Той го прави непрекъснато.
Внезапно прехапа устни, сълзи замъглиха очите й.
— Нещо лошо ли е станало?
— Нищо… Спомних си за лятото, през което работех за Реймънд. Онова легло… трябваше да се докарам за клиентите: много грим, странни костюми, понякога перуки. Фалшиви бижута, за да си представят, че са богати.
Отпусна рамене и наведе глава.
— Те имаха свои фантазии — каза тя.
Океанът тътнеше. Луси стоеше неподвижно.
— Ненавиждах го — продължи тя. — Наистина го ненавиждах. Да проникват в мен час след час, ден след ден. Мислено се пренасях другаде — нещо като хипноза, предполагам. Може би затова лесно се поддавам на хипноза.
— Просто сте забравяли действителността.
Кимване.
— Къде се пренасяхте?
— На брега. — Засмя се. — Звучи кармично, нали? Обикновено се получаваше. Но понякога се връщах в реалния свят — лежах там, а върху мен — мъж. Не искам никога вече да губя контрол и това да ми се случи отново.
Изправи гръб.
— Не искам да ви обидя, но един мъж не може да го разбере. Мъжете не ги обладават. Може би затова сънят се повтаря. Преди двадесет и една години съм видяла как Карен е била обладана и това се е запечатало в съзнанието ми и по някакъв начин…
Пресегна се за книжна салфетка.
— Е — каза тя, — време за хипноза? Този път няма да ви подведа, обещавам.
— Честна скаутска?
— Честна скаутска!
Накарах я да се отпусне удобно и да съзерцава океана.
Кимна разбиращо, вече унесено.
Започнах въвеждането и много скоро Луси беше под хипноза — отпуснати крайници и повърхностна анестезия — липса на реакция на леко ощипване.
Накарах я да се пренесе на „любимото място“ и я оставих там за кратко. Изглеждаше напълно спокойна.
После заговорих:
— Луси, можете ли да ми говорите?
Нейното „да“ беше произнесено с плътен, гърлен глас, почти недоловим на фона на разбиващите се вълни.
— Можете — продължих аз, — но е трудно, нали?
— Да.
— Но се чувствате добре.
— Да.
— И искате да общувате с мен.
— Да.
— Трудно ви е да говорите, защото сте се отпуснали, Луси. Това е хубаво. За да улесним участието ви в разговора, можете да отговаряте „да“ или „не“ с движение на пръста. Ако отговорът ви е „да“, вдигнете десен показалец, ако е „не“ — вдигнете левия. Разбирате ли?
Устните й изрекоха нещо. После вдигна десен показалец.
— Много добре. Сега го свалете. Оттук нататък ще е достатъчно да го вдигате за около секунда-две. А сега да опитаме с отговор „не“ — добре. Ще останете в състояние на пълен покой и ще можете да казвате онова, което е необходимо. Разбирате ли?
Десният показалец се вдигна за миг и отново се спусна.
— Искате ли да прекратим хипнотичния сеанс дотук?
Ляв показалец.
— Искате да продължим?
Десен пръст.
— Добре, вдишайте дълбоко въздух и се отпуснете още, ставате все по-спокойна, но се контролирате напълно, чувате моя глас, но сте изцяло под въздействието на своите чувства и сетива. Добре… Сега искам да си представите, че се намирате в стая с гигантски телевизионен екран. Изключително приятна, уютна стая. Седнали сте в меко кресло и екранът е пред вас. Гледате в него и се чувствате напълно отпусната. На екрана виждате календар, отгърнат на днешната дата. Настолен календар, чиито страници се прелистват. Виждате ли го?