— Кой е платил на адвоката му?
— Това още не знам. Ако се върне в града, смятам да си побъбря с него. Междувременно предай най-добри пожелания на Луси.
— Има още нещо: показах й снимка на Карен и тя е убедена, че това е момичето от съня. Възможно е да си дообрисува нещата — предубеждение, породено от ненавистта й към Лоуел и от твърдата й решимост да открие истината, но реакцията й беше твърде спонтанна: пребледня, ръцете й започнаха да треперят.
— Интуицията ти подсказва, че е реагирала спонтанно?
— Интуицията ми напоследък никаква я няма.
— Моята също, когато става въпрос за Луси.
— Може би ще успеем да получим потвърждение, че Карен е била на празненството в „Убежище“ от човек, който е работил там същата нощ.
— Някой, на когото са платили? Знаеш ли, Алекс, колкото повече мисля, толкова по-нелогична ми се струва идеята за подкупите за мълчание. Единственото, с което разполагаш срещу съпрузите Шей, е, че Шеръл Бест не харесва изражението в погледите им и че са имали достатъчно късмет да натрупат пари за двадесет и една години. За Дорис знаеш, че не си пада по тях. Нищо не доказва наличието на тайно споразумение в ущърб на друго лице. Ако нещо се е случило на тримата и Феликс Барнард е открил какво е то, какво става с хипотезата? Цялата шайка е протегнала алчно ръка към Лоуел или Трафикънт, или към някой, който е имал какво да крие, така ли? И ако смъртта на Барнард е свързана с изнудване, защо останалите са оставени да живеят?
— Те са спазвали правилата. Барнард ги е нарушил.
— Все пак да оставят толкова потенциални улики, при това цели двадесет години? Хора, които живеят малко по-надолу по пътя и знаят, че си замесен в убийството на някакво момиче?
— Може би те не са в течение на кървавите подробности. Само че Карен за последен път е видяна на празненството. Лоуел може да им е разказал, че е взела по-голяма доза дрога, почувствала се е зле и си е тръгнала рано, нещо от този род.
— Тогава защо ще им плаща?
— За да избегне компрометирането на „Убежище“. Присъствието на Трафикънт вече било предизвикало спорове около творческата база. Ако Трафикънт е убил Карен и се е разчуело, това е щяло да довърши репутацията на Лоуел.
27.
Топла тиха утрин, озарена от лъчите на коралово жълто слънце.
Хипнотичен сеанс номер три. Въвеждането в хипнотичен транс беше безпроблемно. Само след минути Луси отново бе четиригодишно момиче и се виждаше как се лута из гората.
И този път виждаше лицата на Косматата устна и Лоуел, но третият мъж оставаше неизменно с гръб към нея и тя не можа да каже нищо за него.
Зададох й няколко въпроса за мустаците.
— Косъмчетата по устната му руси ли са или тъмни?
Объркано изражение.
— Косматата устна с кестеняви коси ли е?
— Не… знам.
— Руси ли са косите му?
Съсредоточаване.
— Косматата устна представлява просто мустаци. Окосмяването само по горната устна ли е? Има ли брада, окосмяване по лицето?
— Ъ-ъ… — Повдигане на рамене. — Космата устна.
— Само окосмяване по горната устна ли е?
Отново свиване на рамене.
Когато излезе от транса, мислено прехвърлих всичко, което ми бе казала.
— Този път не бях блестяща, нали?
— Справихте се добре. Това не е представление.
Почука с пръст по челото си.
— Знам, че всичко е тук вътре. Защо не мога да го извадя?
— Може би не съществува друго в паметта ви. Виждате нещата така, както сте ги видели тогава. С очите на четиригодишно дете. Определени явления и понятия тогава не сте могли да разберете.
— Дойдох тук така развълнувана, наистина мислех, че ще постигнем значителен напредък.
— Дайте си време, може би ще изплува още нещо.
Оставих я насаме с мислите й, седнала безмълвно в креслото.
— Всъщност — каза тя — имаше едно нещо. Дърветата, под които я погребаха. Впечатли ме нещо относно тях, но вие не ме попитахте, затова не можах да ви кажа, не можех да го изрека. — Затвори очи. — Картината все още е пред очите ми. Като дантела.