— Много впечатляващо. След като си толкова умен, защо не стана истински доктор? Да разравяш мозъчната кора и да стигаш до корените на проблема.
— А вие защо не станахте лекар?
Наведе се напред, смръщи лице и заруга гръмогласно. Успя да измести количката леко вляво, като се надигна, здраво държейки се за страничните облегалки.
— Уилям Карлос Уилямс е бил лекар и се е опитал да бъде поет. Съмърсет Моъм бил лекар и се е опитал да стане писател. И двамата са се провалили, претенциозни шибаняци. Прийомът „смесвай и подреди“ дава резултат единствено при дамската мода.
Кимнах.
Ококори се срещу мен, после се усмихна.
— Продължавай, бъди снизходителен към мен, малък чукач. Мога да сдъвча всичко, което ми поднесеш, да го смеля за собствена изгода и да го изсера върху теб.
Облиза устните си и направи опит да се изплюе.
— Интересувам се — продължи той — от определени аспекти на медицината. От кабала, а не от висша математика… Един глупак, когото познавах от колежа, стана хирург. Срещнах го години по-късно на сборище на чекиджии и празноглавецът изглеждаше по-щастлив от всякога. Заради професията си — нямаше друга причина за задоволството му. Накарах го да разкаже за нея и колкото по-кървави ставаха описанията, толкова по-екзалтиран беше той — ако думите бяха кръв, щях да съм подгизнал. И знаеш ли от какво квадратната му мутра грейваше най-лъчезарно? От описанието на най-противните подробности в хирургията, докато си хапваше коктейл от раци. От отварянето на костите, изопването на вените, от лебедовото движение на скалпела, потъващ в топлата воняща пихтия на победена от раковите разсейки телесна кухина.
Вдигна ръце на височината на диафрагмата и обърна длани нагоре.
— Каза, че най-забавно било да държиш в ръцете си живи органи, да чувстваш как пулсират, да вдишваш техните изпарения. Беше заспал идиот, но имаше властта да чупи китки, да изважда далаци и черни дробове, както и миризливите карантии от корема на някой нещастник.
Отпусна ръце. Дишаше тежко.
— Ето с какво ме интригува медицината. Интересни биха били последиците от въздействието на ядрената бомба върху определени индивиди, но никога не бих си губил времето с изучаването на физика. Ман Рей веднъж бе казал, че съвършеното изкуство би убило наблюдателя още при първото съприкосновение. Адски близо до универсалната истина. Не е зле като за фотограф, при това чифут. Делауер… Не е еврейско име, нали?
— Не. Не е и италианско, нито негърско, нито латиноамериканско.
Устните му помръднаха като при несъзнателен тик и отново се засмя, но този път сякаш го направи по задължение.
— Я виж какво си имаме тук — остроумник, поне наполовина. Шибано полуумно юпи — в такива като вас е бъдещето, нали? Костюми от конвейера за джентълменска мода, които претендират за оригиналност. Политически правилен кариеризъм, маскиран като правен дълг — „Биймър“ ли караш? Или „Бейби Бенц“? Без значение, Хитлер би се гордял, въпреки че не допускам да си изучавал история. Знаеш ли кой е бил Хитлер? Даваш ли си сметка, че той не е карал „Буик“? Че Айхман е работел за „Мерцедес-Бенц“, докато се укривал в Аржентина. Знаеш ли кой, по дяволите, е бил Айхман?
Спомних си бялото комби отвън и казах:
— Аз карам американски автомобил.
— Какъв патриотизъм! От татко ли я наследи?
Не отговорих, но се замислих за баща си, който така и не можа да спести за нова кола.
— Татко е мъртъв, така ли? Той също ли беше перспективен лекар?
— Машинист.
— Работи и умри: първо е работил, после умрял. Тц-тц. Значи си герой на работническата класа, продукт на образованието в държавните училища. Първият от семейството, посещавал колеж и така нататък, несъмнено спечелил стипендията за специализация „Киуанис“. Мамчето се пука от гордост в своя кухненски затвор. Тя също ли не е сред живите?
Изправих се и тръгнах към вратата.
— О-о — измуча след мен той. — О, аз го обидих. Не са минали и пет минути, а той вече тича да повръща в храстите, крепостта на всяка еднодневка.
Полуизвърнах глава към него и се усмихнах.
— Не, изобщо не е това, просто стана отегчително. Във вашето състояние би трябвало отдавна да сте осъзнали, че животът е твърде кратък, за да се губи време в любезничене.
Върху лицето му — като на забавен кадър — се изписа гняв.
— Да ти го начукам, на теб и на майка ти, чистачката, върху кухненския плот „Формика“! Тръгни си сега и ще се наложи да изядеш лайната ми в супа, преди да ти разкрия своите прозрения.