— А дали изобщо имате какво да предложите? — попитах аз, без да се обръщам назад.
— Знам защо момичето е посегнало на живота си.
Чух скърцане и се обърнах. Лоуел много бавно придвижваше сам инвалидната количка. Спря я и я завъртя, увенчавайки с успех желанието си да ми обърне гръб. Косата му висеше на мазни кичури. Или Нова не беше старателна болногледачка, или той не й позволяваше да се погрижи за външността му.
— Приготви ми напитка, скаутче, и може би ще споделя мъдростта си с теб. Да не е от едномалцовата бълвоч, по която вие, юпитата, си падате — за мен смесено. Всичко в живота е смесено, нищо няма стойност само по себе си. — Завъртя стола и сега отново бе с лице към мен. За миг ми се стори, че е облекчен, че съм останал. — Какво е червено и жълто, червено и жълто, червено и жълто?
— Какво?
— Японец в сапунена пещ — ха-ха-ха! — и не прави такава възмутена физиономия, костюмиран страхливецо. Сражавах се в единствената война, която си струваше, и видях на какво са способни маймуноподобните с тънки членове. Знаеш ли, че избелваха кожния слой от лицата на взетите в плен съюзнически войници? Мариноваха човешки сърца и бъбреци в сос терияки, за да ги използват за барбекю — това знаеш ли го? Ето какъв беше асортиментът, предлаган в любимите ви суши барове. Труман изсуши на слънце татуираните задници на капуцините, единственото свястно дело, извършено от този късоглед сводник. Не стой там и не преглъщай като девствен моряк пред подмокрено маце, а ми приготви добро, изискано питие, преди да си ми втръснал отвъд границата, до която се прощава.
Отидох до бара и намерих бутилка „Чивас“, почти празна. Докато наливах, той попита:
— Знаеш ли да четеш?
Нямах намерение да отговарям на въпроса. Но той и не очакваше отговор.
— Чел ли си нещо мое?
Изброих няколко заглавия.
— Трябваше ли да пишеш есета върху тях в края на семестъра?
— Няколко пъти.
— Какви оценки получи?
— Записвах следващия семестър.
— Майната ти, значи нищо не си разбрал.
Занесох му питието. Пресуши го на един дъх и протегна напред чашата. Напълних я отново. Втората му отне повече време — взря се в кехлибарената течност, отпи малка глътка, повдигна крак и със задоволство изпусна газове. Мислех за написаното от него за героизма и едва сега проумях понятието „художествена измислица“.
Хвърли чашата назад. Замахът му беше слаб и полусферичната чаша падна близо до колелото на инвалидния стол и се претърколи по килима.
— Момичето се е опитало да тегли черта на всичко, защото се е почувствала празна. Нямала страст, нямала болка, нямала причина да продължи да живее. Затова всичките ти усилия ще останат без резултат. Със същия успех можеш да психоанализираш попова лъжичка, за да предотвратиш превръщането й в жаба. Аз, от друга страна, се радвам на свръхтовар от чувства. Които просто преливат от мен, както сам се убеди. — Издаде мляскащ звук. — Единственото, което може да я спаси, е да ме опознае.
Опитах се да потисна желанието си да се изсмея или да изкрещя.
— Предлагате процесът на опознаване да бъде нейната терапия.
— Не терапия, тесногръд глупако. Терапията е за страдащи от мозъчна недостатъчност и за обтегнатите мускули на трениращите аеробика празноглавци. Аз говоря за спасение.
Наведе се напред.
— Кажи й го.
— Ще я информирам.
Разсмя се и повиши глас:
— Тя мрази ли ме?
— Не съм упълномощен да обсъждам нейните чувства.
— Твърдиш, че си чел „Мрачни коне“. Какъв е основният мотив там?
— Конната писта като един умозрителен свят. Геро…
— Идеята е, че всички ние дъвчем конски лайна. Някои ги заливат със сос беарнес, някои едва ги докосват, трети си запушват носовете, други забиват физиономиите си в тях и жадно ги поглъщат с вълчи апетит, но никой не пробва късмета си да ги избегне. Най-добрата книга на хилядолетието. Просто излетя от мен. Всеки божи ден, в който сядах да печатам, усещах гъдел в слабините и неописуема възбуда.
Погледна чашата на килима.
— Още.
Задоволих желанието му.
— Капутите от комисията „Пулицър“ си въобразяваха, че ми дават нещо. — Допи уискито. — Тя ме мрази. Пет пари не давам за нейните чувства. Омразата дава неподозирана сила. Винаги съм мразил писането.