Кимнах и лапнах една сладка, след това се опитах да се разбера с гордостта си и да я убедя, че не бива да се изпречва на пътя на групата. Че аз не заслужавах да бъда включена в тайните им обсъждания. Не бях ревенант. Бях изключение. Кого заблуждавах? Мястото ми не беше тук.
Настроението ми се влоши.
— Тръгвам си — заявих аз и прегърнах Жан. — Благодаря, приятно ми е да си поприказвам с човек, който разбира. Понякога, докато съм тук, имам чувството, че живея в паралелна вселена.
— Че то си е точно така, cherie — рече Жан, пусна ме и затегна връзките на престилката си. — Няма ли да останеш за вечеря?
— Не. Би ли казала на Венсан, че си отивам вкъщи, да ми се обади у нас — помолих аз.
Тя ме погледна с разбиране и ми изпрати въздушна целувка от мястото си пред печката.
Минах през къщата и излязох на двора. Докато минавах покрай фонтана с ангела, влязох вътре и пристъпих към фигурите. Ангел. Човек. Два различни вида, издялани от мрамор. Прокарах пръсти по ръката на ангела. Беше студена също като на Венсан, докато беше мъртъв.
10.
Едва бях седнала на леглото, когато на вратата се позвъни. След две секунди някой почука на вратата на стаята ми.
— Катя, миличка. Венсан е дошъл. Качва се.
— Благодаря, мами — отвърнах и отворих вратата. Баба беше застанала пред мен, облечена като за излизане, с обувки на осем сантиметра и пола до средата на прасеца. По нея нямаше и грам тлъстина, а изборът й на кройка подчертаваше най-хубавите крака, които бях виждала на по-възрастна жена.
— Какво има? — попита тя, когато видя изражението ми.
— А, нищо — отвърнах механично, след това разбрах, че тя няма да се премести, докато не й отговоря, затова попитах: — Мами, някога попадала ли си в положение, когато нарочно са те накарали да се чувстваш като аутсайдер? Все едно не ти е там мястото?
Мами скръсти ръце и вдигна поглед към тавана.
— Семейството на дядо ти ме караше да се чувствам така в началото. Имаше противопоставяне на старите пари на тяхното семейство и новите на моето. Отнасяха се към мен като към парвеню.
— Това обаче се промени, нали?
— Да, когато разбраха, че не давам пет пари какво мислят за мен. Май това беше една от причините, поради които дядо ти се влюби в мен. Бях единствената жена, която намери сили да се опълчи на майка му.
Не се сдържах и се усмихнах.
Мами стисна ръката ми. Парфюмът й на гардения не се беше променил от времето, когато бях дете, и ароматът ме дари със спокойствие. Тя ме познаваше открай време. Беше в болницата, когато се родих.
Въпреки това не можех да й кажа какво точно ме тревожи. Бях готова да й поверя живота си, но не можех да си представя как ще реагира тя, ако й кажех какво представлява Венсан. Ако изобщо ми повярваше и не ме заведеше веднага на психиатър. Целта й беше да ме защитава, а това не включваше да пуска внучката си на срещи с ревенант.
— Сигурно ти е безкрайно трудно — чух отново гласа на мами. Отново вдигнах поглед към угриженото й лице. — Говоря за местенето от Бруклин в Париж, новото училище, създаването на нови приятелства. Сигурно имаш чувството, че живееш в съвършено нов свят. При това доста страшничък.
„Нямаш представа, мами, просто нямаш представа“ — помислих си аз и я оставих да ме прегърне.
Венсан чакаше в коридора, когато отворих вратата. Разтревоженото му изражение се промени, когато забеляза, че не изглеждам разстроена.
— Кейт, много се извинявам — рече той и ме прегърна. Затворих очи и се отпуснах в прегръдката му за няколко секунди, преди да го привлека в апартамента.
— Здравей, Венсан, миличък — поздрави го мами, застана зад нас и се надигна на пръсти, за да го разцелува. — Как си? — попита тя.
Баба и дядо обичаха Венсан, което правеше живота ми по-лек. Непрекъснато звъняха на Джорджия и я питаха къде се намира, докато аз трябваше само да кажа, че излизам с Венсан, и въпросите секваха. Поредната причина да не развалям работата.
— Ще ви оставя — рече тя, поведе ни към хола и затвори вратата след нас. Стаята беше пълна с антики, артефакти и картини, миришеше на нещо средно между прашна библиотека и бедуинска шатра.
Настаних се на канапето до ваза, пълна със свежи цветя, една от няколкото, които мами подреждаше из стаите, така че когато седнеш, да бъдеш обгърнат от аромат на фрезии, люляк или нещо друго прекрасно, преди да се преместиш в зоната, където цареше миризмата на старо. Венсан се настани на фотьойла точно срещу мен.