— Non.
— Има ли човек на пазара, който продава предимно реликви? Нещо като… религиозни предмети? — продължих да разпитвам.
Той се замисли за момент.
— Малко по-нататък има магазин, който не е част от пазара. Прилича на истински магазин, има си работно време. В неделя не работи, но вие погледнете.
Човекът ми обясни точно как да стигна, въпреки че беше чак след две пресечки. Благодарих му с усмивка и се отправих в посоката, която той посочи.
Малкото магазинче се оказа на ъгъл, от едната страна имаше антикварен магазин за кукли, а от другата — бутик за винтидж облекла, фасадата беше боядисана в яркозелено, на витрините имаше полици с религиозни статуи от какъв ли не материал — дърво, мрамор, метал — дори от кост. Имаше кръстове в какви ли не размери и фласки светена вода „от благословените извори на Лурд“, както пишеше на етикетите. Вътрешността на магазина тънеше в мрак. Продавачът на битака правилно ме предупреди, че днес е затворено.
Отдръпнах се назад, за да огледам по-добре сградата, и забелязах старинна избеляла от времето табела над вратата. На нея се виждаше гарван, кацнал над надписа „Le corbeau“. В главата ми се опитваше да светне лампичка, но аз така и не успях да щракна ключа.
Прочетох надписа отново и си припомних откъс от „Безсмъртна любов“ с готическите букви, които се четяха безкрайно трудно. Неочаквано се сетих и сърцето ми започна да бие с един милион удара на час. Le corbeau, гарванът. He le cordeau, въжето. Бях разчела грешно древните букви в книгата и през всичкото време бях търсила грешния надпис.
Възможно ли бе да търся тъкмо това място? Тук се продаваха реликви… под знака на гарвана… насред Париж. Само че тази сграда не бе на повече от неколкостотин години.
Просто не знаех какво да мисля. Само че не можех да направя нищо, защото бе затворено. На сградата нямаше дори номер. Погледнах табелата на антикварния магазин за кукли и друг, точно срещу него, предположих какъв е адресът и го записах и него, и названието на улицата.
Една жена излезе от бутика за винтидж дрехи и запали цигара. Погледна ме.
— Той ще се върне във вторник — провикна се тя. — Работи от вторник до петък.
— Много ви благодаря! — провикнах се в отговор.
Налагаше се да чакам два дни. След един час смяната на Венсан щеше да свърши. „Дано няма нищо против да почака в стаята ми“ — помислих си аз. След натоварения ми уикенд се налагаше да посветя цялата вечер на писане на домашни.
20.
Във вторник сутринта телефонът ми звънна в секундата, когато се включи будилникът. Първо погледнах кой ме търси, едва след това се обадих.
— Как се чувстваш, господин Съвършена точност? — попитах.
— Жив. Отново. Чакам цял час, за да ти позвъня. Не исках да те будя преди часовника. — Гласът му бе като приятна, хладна напитка за жадната ми за обич душа.
Усмихнах се.
— Няма да имам време да спра преди училище. А ти сигурно си твърде слаб, за да се движиш. По-добре ли се чувстваш?
— Да. Още не съм станал. Погледнах се обаче в огледалото и изглеждам нормално.
— Това вече е облекчение.
— Знам, но това не означава, че ще спра. Остават още четири седмици, Кейт. Обаждам се, за да ти кажа, че… няма да можем да се видим довечера.
Сърцето ми се сви. След тъжния разговор в неделя, много ми се искаше да го видя лично, за да се убедя, че онова, за което говорехме, не е било само сън.
— Не може ли онова, което си намислил, да остане за утре?
— Извинявай, Кейт. Много е важно да се заема с въпроса час по-скоро.
Проектът започваше да ми писва.
— Какво искаш да кажеш? — сопнах се аз, след това въздъхнах: — Моля те, пази се, каквото и да правиш.
— Благодаря ти, че проявяваш разбиране. — Гласът му прозвуча гузно.
— Не, Венсан, не разбирам.
— Скоро ще разбереш. Всичко ще бъде наред. Честна дума.
Да. Знаех, че ще бъде, но защото аз щях да открия нов начин.
Докато бях на училище, настроението ми си остана мрачно, но щом последният ми час свърши, аз се отправих към битака. Отне ми цял час, включително пътуването с автобус и две прехвърляния в метрото, но най-сетне пристигнах и застанах пред малкото зелено магазинче, което се оказа… затворено.
Проверих в интернет, но там не пишеше нищичко за „Гарвана“. Дори проверих в картите на „Гугъл“, прегледах и различните видове бизнес в района около адреса. Видях фасадата на магазина, но за него нямаше и дума. Не го намерих и в „Жълтите страници“ сред местата, където предлагаха религиозни предмети. Онлайн нямаше и следа за моя магазин.