Исках да се обадя предварително, за да съм сигурна, че е отворено, нещо, което е препоръчително за Франция. Собствениците на магазини са капризна порода, отварят и затварят, когато им скимне. Имаше много случаи, когато бях пресякла половината град, за да се натъкна на заключена врата или пък надпис, който гласеше „Временно затворено“. В много случаи дори нямаше надпис. Както и сега.
Затова пък в бутика за винтидж облекла светеше. Старомодно звънче издрънча, когато отворих вратата, и ме лъхна мирис също като на стар куфар.
— Bonjour, mademoiselle — долетя глас иззад закачалка с кринолини. Жената, която пушеше на улицата онзи ден, надникна и ме погледна очаквателно.
— Здравейте, знаете ли нещо за съседния магазин — „Дьо Корбо“, или както там се нарича. Знаете ли кога ще бъде отворено?
Жената излезе иззад роклите и изви очи.
— Те ли? Никога не се знае. Кога трябва да отворят и кога е отворено са две съвсем различни неща. Помолиха ме да наглеждам магазина, докато ги няма. Заминаха вчера — за две седмици, така казаха. Може да отсъстват и повече време.
Две седмици ли? Не исках да чакам толкова дълго. Но пък нямах избор.
— Те имат ли телефон? Поне да звънна, преди да дойда следващия път.
— Не. Нищо в указателя.
Въздъхнах. Напразно се бях разкарвала дотук. Дали?
— А кои са собствениците? — попитах, твърдо решена да науча нещичко. Каквото и да било.
Жената сложи ръце на кръста, сякаш бе кралицата на клюкарките.
— Някакъв мъж и възрастната му майка. Те са… — Тя описа кръгче с показалец на слепоочието.
— Да не би да са guerisseurs? — попитах неуверено.
Тя изви вежди, когато разбра какво питам.
— Затова значи е толкова важно да ги откриете? Какво… да не би да страдате от мигрена? Да не би да ви мъчат брадавици?
— Моля?
— Мигрена или брадавици… това е специалността на старата.
— Аха — отвърнах и усетих как лудешки препуска сърцето ми. Истински guerisseur държеше магазинчето за реликви. Значи бях на прав път! Мислите ми препуснаха напред и се наложи да ги потисна, за да се върна към разговора. — Да, мигрена… страдам от мигрена.
— Значи трябва да дойдете отново. Тя ще ви оправи. Накарах леля да я посети. Нейната мигрена беше толкова тежка, че три-четири пъти в годината влизаше в болница. Откакто обаче беше при старата, забрави какво е болка.
— Ами синът й? И той ли е guerisseur?
— Нали знаете как става? Сигурно е следващият, който ще наследи дарбата. Когато тя се умори да практикува, ще я предаде на него.
Замислих се над онова, което ми каза мами.
— Чух, че guerisseurs се срещат все по-рядко, защото младото поколение се отказва от дарбата.
— А, той няма да се откаже. Гарантирам ви. Както вече ви казах, и двамата са малко… — Тя отново врътна пръст. — Докато чака тя да се пенсионира, той върти магазина… и се грижи за майка си. Добър син. За разлика от моя — поклати отчаяно глава, — който е пълен загубеняк. Непрекъснато си има проблеми с полицията.
— Много ви благодаря за информацията — рекох и побързах да прекратя разговора, който се очертаваше дълъг и болезнен.
На излизане помахах на жената, тя също ми помаха и се провикна след мен:
— Върнете се след две седмици. А за по-сигурно след две и половина.
Следващата събота, точно след пладне, лежах в стаята на Венсан, когато ми позвъни Амброуз:
— Познай на кого се натъкнах, Кейти-Лу? По-точно казано, познай кой се сблъска с мен и окупира масата ми, докато не се съгласих да изпълня всичките й желания.
Усмихнах се:
— Дай да говоря с Джорджия.
Разнесе се гласът на сестра ми с подчертания престорен южняшки акцент:
— Здравей, малка сестричке. Имах среща за обяд, но ми вързаха тенекия и за щастие срещнах този готиняга, а той любезно предложи да ме поразходи из града. Нямах никакви планове и реших, че ще бъде огромна загуба, ако не се изфукам с него.
Чух гласа на Амброуз:
— Казах ти, че днес съм зает. Не ми се сърди, но имам други задачи и трябва да ти откажа днешната обиколка.
— Я мълчи — скара му се сестра ми. — Знаеш, че искаш. Ще срещнем суперготини художнички и след това часове наред ще ми благодариш.
Разсмях се.
— Вие къде сте?
— В кафене „Сен Луси“. А, да, Амброуз каза всички да дойдете на представянето на Себастиен довечера.