Венсан присви очи и на устните му плъзна колеблива усмивка.
— Вие, партизаните, не се ли чувствахте самотни, докато се криехте в горите и планирахте засади на германците? — Протегнах ръка и се заиграх с косата на врата му, докато привличах бавно лицето му.
— Това пък какво общо има с домашното ти?
— Нищо. Просто се питах какво ли щеше да стане, ако бях сексапилен пратеник, който идва от Париж, за да се срещне с теб в гората. При това нощем.
— Кейт — отвърна учудено Венсан, — това е най-неубедителното протакане, което някой се е опитвал да ми пробута. Освен това намирисва на клопка.
— Значи пристигам в лагера ти на стария си велосипед — продължих аз, без да обръщам внимание на думите му. — Не забравяй, че от седмици наред не си виждал никого. Какво ще направиш, войниче? — попитах и се постарах да пресъздам гласа на Грета Гарбо.
Венсан се хвърли към мен, събори ме на канапето и ме зацелува жадно, докато не останах без дъх.
21.
Виолет и Артур ни чакаха на входа на клуба. Тъй като бяха небрежно облечени, Артур за пръв път изглеждаше като момче на своята възраст. Беше с тениска с ликовете на тийнейджърите от някаква банда, която Венсан му беше дал, и черни дънки. Без обичайната официална риза и широката вратовръзка той се оказа адски готино парче. „Жалко, че е сноб от аристокрацията“ — помислих си аз, когато видях, че Джорджия го оглежда с интерес, без да обръща внимание на застаналата до него Виолет.
Дребната дама-ревенант пристъпи към мен и ме разцелува.
— От цяла седмица не сме ходили на кино! — рече обвинително и се усмихна приятелски.
— Знам, трябва да се разберем в най-скоро време.
Тя погледна Венсан, който обсъждаше нещо с Артур, след това ме погледна. От изражението й разбрах, че иска да ме попита нещо. Отдръпнах се от него и сниших глас:
— Казвай.
— Мислех си за книгата, която си открила в галерията на дядо ти. „Безсмъртна любов“. Гаспар има същата, но така и не успях да я открия. Случайно да е у теб?
Усетих как пламвам. По дяволите! След като научих каквото ми трябваше, съвсем забравих, че книгата е у мен. Защо просто не й кажех? Защото щеше да излезе, че съм крадла.
— Не — отвърнах.
— Парижките ревенанти използват колекцията на Жан-Батист като обществена библиотека. Понякога дори не оставят бележка, когато вземат нещо. Много неприятно! — Тя тропна с крак като разглезено дете и аз стиснах устни, за да не се разсмея.
— Хайде! — провикна се сестра ми, застанала до бияча, който проверяваше списъка с поканените.
Въздъхнах облекчено.
— Да вървим — подкани ме Венсан и стисна ръката ми, когато биячът задържа вратата и ние се вмъкнахме в полутъмното заведение.
Групата ни се настани в предната част на натъпканата зала, откъдето наблюдавахме как бандата на Себастиен свири от сцената, оградена от завеси на леопардова шарка. Между нас и бандата се бяха скупчили тийнейджърки, танцуваха и не откъсваха очи от музикантите.
Жул си беше довел гадже — невероятно красиво момиче, което приличаше на чуждестранна манекенка. Двамата пристигнаха скоро след нас, а котешките й очи обходиха сънено заведението, докато нацупената й муцунка се гушеше до него.
— Това е Джулиана — представи я той, когато отидохме при тях на бара.
— Ciao — рече тя и се обърна, за да си поръча напитка.
Жул ме разцелува и прошепна:
— Тя е едно нищо в сравнение с теб, Кейт. Просто ти си… заета с друг. — Той ми намигна, прегърна италианската сексбомба и се наведе над бара, за да изкрещи поръчката си на бармана.
— Добре ли си, Амброуз? — попитах и посегнах към бутилката „Перие“, която си бях поръчала. Той се облегна уморено на бара, стиснал чаша доматен сок в ръката.
— Довечера започва големият сън — обясни той. — Освен това ми се струва, че си намерих майстора — сестра ти. Не съм се чувствал толкова изтощен от векове.
Усмихнах му се с разбиране и отнесох напитките до мястото, където Венсан беше застанал с Джорджия.
— Видях едни приятели — посочи тя. — Връщам се ей сегичка. — След тези думи изчезна в тълпата.
Венсан ми се стори напрегнат, когато посегна да вземе напитката си.
— Да не би нещо да не е наред? — попитах.
— Не — отвърна той. — Просто винаги се чувствам като гол на места, където няма някой спящ да обиколи района. — Той се опита да се поуспокои, дори започна да кима в такт с музиката, но аз веднага усетих силната му тревога.