— Нали кварталът е безопасен?
— Във всеки друг случай бих казал, че е напълно безопасен. Само че напоследък имам чувството, че играем без каквито и да било правила. — Той забеляза погледа ми. — Не се притеснявай, сигурен съм, че всичко е наред.
Когато разказах на Джорджия какви са особеностите на ревенантите веднага след съдбоносния сблъсък с Люсиен, тя се закле тържествено да не споменава и дума. Знаех, че няма да издаде тайната им. Сестра ми може и да имаше много недостатъци, но когато обещаеше нещо, знаех, че мога да разчитам на нея. Единственото, което я интересуваше, бе групата безсмъртни, с които се движех, да се държат мило с мен.
Когато ни запозна с приятелите си след представянето, стана ясно, че Себастиен няма никаква представа какъв е Венсан. А пък Венсан след почти цял век нямаше проблем да се държи като истински човек.
Джорджия ме погледна многозначително, сякаш сочеше доволно с пръст гаджетата ни. Обърнах се да се сбогувам с Жул и Джулиана, които си тръгваха заедно с уморения Амброуз. Погледнах часовника си. Беше почти полунощ. След няколко часа той щеше да лежи в леглото си леденостуден. Нищо чудно, че не си беше довел гадже.
Барманът заключи входа след тях и се зае да изчисти и да измие, докато ние чакахме Себастиен да изключи усилвателите и да уточни необходимото с бандата.
— Знам, че след това искахте да излезем, но стана ужасно късно — казах на сестра ми. — Ние май ще си ходим.
— Само секундичка — настоя тя. Отиде при Себастиен и групата му, целуна го и заговори. Погледнах към Виолет и Артур, отдръпнали се до стената. Личеше им, че предпочитат да са където и да било другаде, само не и тук. По нищо не личеше да са прекарали приятно. Когато тръгнахме към задния изход, те ни последваха мълчаливо.
— Ще се видя със Себ и момчетата от бандата в един бар на няколко пресечки. Ще дойдете ли? — попита Джорджия. Въпросът очевидно бе към нас с Венсан. Изобщо не я интересуваше, че има и други.
— Искаш ли, Кейт? — попита Венсан и ме прегърна, когато излязохме от сградата и тръгнахме по тясната калдъръмена алея към главната улица.
— Уморена съм — признах.
— Ще те изпратим до бара и ще изчакаме Себастиен да дойде — обеща Венсан и прегърна сестра ми със свободната си ръка.
— Не бих и помислила да откажа ревенантски ексорт — рече тя, — не че кварталът е опасен.
— С прискърбие ще изразя несъгласието си — дочухме гласа на Виолет.
Обърнахме се и видяхме четири тъмни фигури да се приближават към нас. Усетих как ме сграбчи леденостуден страх. Нума. След като два месеца се правеха почти на невидими, ето че отново се появиха, напредваха към нас с бърза и стегната крачка.
Венсан и Артур изтеглиха мечовете си изпод палтата толкова бързо, че дори не забелязах движението. „Добре че е зима — помислих си аз. — Къде иначе ще успееш да скриеш шейсетсантиметрова рапира, ако си с къси панталонки и чехли?“
Венсан ми подаде меча си и изтегли друг изпод палтото, след това заметна дрехата на една страна. Видях меча на Виолет да проблясва на светлината от уличната лампа, когато съблече дългата си до земята дреха. И тя беше дошла подготвена.
С периферното си зрение забелязах, че Джорджия започва да изпада в паника, докато опитваше вратите на съседните сгради и дърпаше с всички сили бравите. Изкрещя някаква ругатня, когато разбра, че навсякъде е заключено.
— Стой зад нас — подвикнах аз с разтреперан глас тъкмо когато двама нума приближиха и развъртяха мечовете си пред Венсан и Артур.
Знаех какво трябва да правя. Бях се упражнявала по време на уроците. Ако не успеех, най-лесното щеше да е да се скрия зад Венсан или някой от другите, които бяха трупали опит в продължение на няколко живота. Стисках меча пред мен, отпусната на пети, готова да отскочи напред, ако се наложеше. „Запази спокойствие — помислих си и изтласках страха в далечно кътче на ума си. — Влез в ритъм.“
Венсан беше отвел своя нума настрани в алеята и двамата се биеха с ожесточение, което накара кръвта ми да кипне. Отново го възприех като ангел на отмъщението, какъвто беше през по-голямата част от миналия век.
Виолет се беше изправила пред друг нума, като използваше същите бойни умения, които бях виждала да практикува Шарлот, за да компенсира недостатъците на дребната си фигурка. Нападателят полагаше огромни усилия, за да следва ритъма й. Тя щеше да го победи за нула време.