— Не аз го убих. Венсан имаше тази чест.
— Той ми каза, че си се справяла успешно с онзи тип, докато той е дошъл да ти помогне. Невероятно постижение след нищо и никакви два месеца обучение. Но пък аз открай време си знам, че си страхотна. — Последните думи ги изрече тихо, докато отваряше вратата.
Джорджия се олюля, докато минаваше покрай него, и повика асансьора.
— За малко да я убият — обясних. — Артур едва успя да се добере до нея, за да я спаси.
— Венсан ми каза — кимна Жул. — Гледай да си почине през следващите ден-два. Ще бъде доста слаба… Артур ще изцеди цялата й енергия.
— Какво говориш? — попитах аз.
— Значи… още не си научила всичките ни тайни! — отвърна той с крива усмивка. — Попитай Венсан за енергийния трансфер. Погрижи се Джорджия да почива, докато преодолее шока.
Понечи да си тръгне и направи крачка към тротоара.
— Какво стана с гаджето ти? — попитах.
— Имам си по-важни задължения — отвърна той и прокара пръсти през косата. — Да те опазя жива, Кейт, е малко по-високо в списъка ми с важни задачи, отколкото среща с красива signorina.
22.
На следващата сутрин надникнах в стаята на Джорджия. Тя беше в леглото си и разглеждаше музикално списание. Косата й стърчеше, тенът й, обикновено с цвят на праскова и сметана, сега беше сивкав и приличаше повече на вкиснало мляко.
— Ето те и теб — рече тя, когато се настаних на крайчеца на леглото й. — Обикновено ставаш с пукването на зората.
— Боят с чудовища в тъмна алея посред нощ си каза думата — отвърнах и усетих как мускулите на раменете ми горят, когато се опитах да ги размърдам. — Ти как си?
— Като настъпено лайно — отвърна тя. — Нямам никаква енергия и много се надявах да дойдеш, за да измоля една закусчица в леглото.
— Сериозно! — възкликнах аз през смях. — Може и да те поглезя, след като снощи попадна на пет сантиметра от острието на гадното зомби.
— А после ме спаси доброто зомби — усмихна се тя.
— Подробности, но е така — ухилих се аз, след това станах и отидох до вратата. — Жул ме предупреди, че сигурно ще бъдеш в шок и трябва да си почиваш. На твое място щях да се отпусна във ваната. За мен лично това е страхотна посттравматична терапия. Преди това обаче ще приготвя нещо за хапване.
Пет минути по-късно се върнах с поднос, на който имаше закуска и за двете, седнах на пода с гръб към скрина на Джорджия, докато ядях корнфлейкс. Тя дъвчеше замислено препечената си филийка, след това помоли:
— Разкажи ми за този Артур.
Оставих купичката на пода.
— Недей, Джорджия. Моля те, не ми казвай, че си падаш по Артур само защото снощи те спаси.
— Не съм си паднала по него. Просто проявявам интерес. Това позволено ли е, госпожице Защитница на немъртвите?
Извих очи.
— Не знам много за него. Двамата с Виолет се познават открай време — тя уж била една от придворните дами на Ана Бретанска, а той един от съветниците на баща й… Така поне каза Шарлот. Това означава, че двамата са аристократи.
— Можеш да ми вярваш, че си личи — подсмихна се Джорджия.
— И двамата са загинали през 1500 година, така че той наистина е ужасно стар. Освен това много отдавна живеят в изолация в някакъв замък в долината на Лоара.
— А той какво представлява?
— Честна дума, Джорджия, не знам — натъртих аз. — След като каза, че никакви човеци не трябва да бъдат допускани на срещите на ревенантите — и то пред мен — не съм се и опитвала да го опозная. Още не съм преглътнала унижението.
Джорджия се усмихна.
— Двамата с Виолет… двойка ли са?
— Мислех, че са. Тя се държи много властно и свойски с него. Венсан обаче каза, че връзката им била чисто платонична. Платонична, но двамата зависят един от друг. Връзката им ми се струва много здрава.
— Снощи беше адски готин в тениска — призна Джорджия и отпи глътка кафе.
— Джорджия! — извиках. — Ти си имаш гадже. Да не говорим, че сама го каза преди — не се разправяш с мъртви гаджета. Дори ти е забранено да влизаш в къщата им!
— Нищо не съм направила — озъби се тя. — Не и днес. — Отпусна глава на таблата на леглото и ми се стори малко по-слаба.
— Не мога да повярвам, че водим този разговор — поклатих аз глава. — Той е на петстотин години, за бога! Да не говорим, че колкото обича хората, толкова ги мрази и презира. За нищо на света не би се замислил за връзка с теб.