— И какво се промени? — попитах аз, все още настръхнала.
— Прецених, че избягването на проблема няма да ни даде отговора. Обещах да не крия нищо от теб. Ти вече ме накара да наруша обещанието си… макар и временно. Сватбата може и да се окаже прекалена от гледна точка на информация, но… — сведе поглед и нагласи вратовръзката си — но поне ще научиш повече за света, в който попадна. Дължа ти го.
За момент останах озадачена, след това обаче се надигнах на пръсти и го целунах по бузата.
— Ще се справя, Венсан. Благодаря за… — Не знаех какво да кажа. — Просто ти благодаря.
— Колко време ти трябва, за да се приготвиш? — попита той и приглади косата ми назад. — Вече изглеждаш съвършено.
Изчервих се, тъй като не исках да призная, че след като на една пресечка от нас имаше къща, пълна с ревенанти, които изникваха където и да отидех, не излизах от нас, ако не изглеждах добре.
— Десет минути. Само да намеря рокля и обувки и веднага се връщам.
— Добре — примири се той и погледна часовника. — Имаме предостатъчно време.
Час по-късно влязохме в по-малкия параклис на „Сен Шапел“, осемстотингодишната кралска църква, на няколко пресечки от катедралата „Нотр Дам“ на острова на Сена, наречен Ил дьо ла Сите.
— Тук ли ще бъде сватбата? — ахнах аз, когато Венсан ме стисна за ръката и ме поведе по тясното каменно стълбище към нефа. Щом влязохме в помещението, почувствах познатото чувство на пренасищане на сетивата, познато ми от случаите, когато бях посещавала параклиса като туристка. Всичко тук бе невероятно и забележително.
Таванът беше по-висок от дължината на помещението, елементите за украса толкова далечни, че почти не се различаваха. Но не възхитителната височина ме порази, а стените. Петнайсетте витража, всеки по петнайсет метра висок, обхващаха цялата вертикална повърхност на параклиса. Помещението бе изцяло остъклено, поддържано от подпорни каменни колони. Светлината, която нахлуваше, беше толкова синя, че изглеждаше пурпурна, а дебелото стъкло приличаше на скъпоценен камък. Почувствах се като миниатюрна златна фигурка в яйце на фаберже, където целият ми свят бе обсипан със скъпоценни камъни.
Поех си дълбоко дъх, за да успокоя полудялото си сърце, и хванах ръката на Венсан.
— Как, за бога, са успели да резервират този параклис за сватбата? — прошепнах, докато се приближавахме към група хора, събрали се пред олтара.
— С връзки — прошепна в отговор той и ми се усмихна хитро.
Поклатих недоумяващо глава.
Тъй като нямаше столове, се беше събрала група от трийсет-четирийсет ревенанти, някои от които ми бяха познати от посрещането на Нова година. Отправихме се към Жул и Амброуз, които прекъснаха разговора си с Жан-Батист и Виолет, за да ми направят комплимент за външния ми вид.
— Леле, Кейти-Лу. Страхотно си се докарала. Не можах да те позная без дънките и гуменките — рече Амброуз и ме прегърна.
Жул само сви рамене:
— Не е зле. — Гласът му прозвуча насмешливо, след това той изви вежди и погали брадичката си.
— Къде е Гаспар? — попитах.
— Спи — отвърна Венсан. — Артур пък се събуди през нощта, затова е още в леглото.
Кимнах и погледнах свещеника, който се обърна към събралото се множество.
— Драги мои — започна той, — събрали сме се днес, за да отпразнуваме съюза на нашия брат Жорж и нашата сестра Шантал.
Погледнах към Венсан.
— А той…
Любимият ми кимна. Свещеникът бе един от тях.
Венсан ме притегли пред себе си, за да виждам по-добре, и отпусна ръце на талията на дългата ми до коленете рокля с цвят на узряла слива.
Булката беше забележително красива с булото и с класическата булчинска рокля с бухнала пола от много метри кремав сатен. Дрехите й бяха от двайсети век, докато младоженецът имаше вид на човек от отминали времена. Беше облечен като един от тримата мускетари, с жабо, кадифена жилетка и панталони до под коленете, точно над високите ботуши. Не изглеждаше смешен, напротив… беше страхотен. Запитах се дали е дошъл в този вид дотук.
— Защо Д’Артанян се е докарал така? — прошепнах на Венсан.
— Обикновено обличат дрехи от тяхната си епоха, когато се женят. Традиция на ревенантите.
Усмихнах се и се озърнах за останалите мускетари, готови да нахлуят през прозорците, увиснали на въжета, нахлупили шапки с пера, стиснали саби.