— Какво търси нума в ателието ми? — измърмори шокираният Жул. — Как, по дяволите, е успял да влезе? И прозорецът, и вратата имат първокласни заключалки.
Сред парчетата счупено стъкло забелязах блясък на метал. Пристъпих внимателно към него, наведох се и вдигнах комплект сребристи инструменти на верижка. Докато ме наблюдаваше, лицето на Жул придоби необичаен оттенък на аленото. Той извади телефона от джоба си и набра номер.
— Венс? Да, тук е. Слушай! Бяха и тук, в ателието… Само един… Измъкна се. Не, тя е добре. Да, сигурен съм.
Подаде ми телефона.
— Добре ли си, Кейт? — Венсан говореше внимателно, както винаги, когато се опитваше да скрие паниката си.
— Добре съм. Онзи тип дори не ме забеляза. Жул го нападна и той скочи през прозореца.
— Идвам веднага.
— Защо ще идваш, Венсан? И двамата сме добре. Довърши си работата. Нали довечера ще се видим?
— Налага се да дойдем. Трябва да се опитаме да разберем какво е търсил. Ще вземем такси и след двайсет минути ще сме там, така че ни изчакай. Трябва да те видя, за да се уверя, че си добре. Искам пак да чуя Жул.
Жул се заслуша в онова, което казваше Венсан, след това пъхна телефона в джоба си и се изтръгна от унеса, погледна ме и най-сетне забеляза, че съм пред него. Пусна меча на пода и стисна силно раменете ми.
— Кейт, добре си, нали? Не си ранена, нали?
Той ме оглеждаше внимателно.
Бях толкова слисана от настойчивите му въпроси, че не можах да промълвя и дума. Когато бяхме заедно, Жул винаги се шегуваше, подмяташе игриви забележки, но сега големите му очи не се откъсваха от моите и той не криеше колко е сериозен и уплашен. Поклатих глава и успях да проговоря:
— Не съм ранена.
Той въздъхна и едва сега разбра, че съм здрава, притисна ме до себе си толкова силно, че не можех да дишам. След няколко секунди ръцете му ме отпуснаха малко, но той така и не ме пусна, докато аз най-сетне не се опитах да се отдръпна и не го повиках по име.
Той отпусна ръце отстрани, но иначе не помръдна — лицето му беше на сантиметри от моето и топлият му дъх докосваше кожата ми — цяла вечност, или поне така ми се стори. След това много рязко той се обърна и излезе от ателието. Чух го да трополи, докато слизаше по дървеното стълбище, и надникнах през счупения прозорец, за да го видя как пресича вътрешния двор и застава напълно неподвижен до каменната порта към улицата, докато чака пристигането на останалите.
25.
Още с влизането Венсан и Жан-Батист започнаха да проверяват много внимателно за следи, докато Жул и Амброуз заковаха огромно платно от шперплат на зейналия прозорец. Сега вече седяхме в колата на път към „Ла Мезон“ за така наречената „спешна среща“ на Жан-Батист.
Телефонът ми звънна. Щом видях името на Шарлот на екрана, веднага отговорих. За пръв път от повече от месец насам една от нас звънеше по телефона.
— Здрасти, Шарлот — казах и се опитах да прикрия напрежението, притиснало всички в групата.
— Кейт — отвърна тя и гласът й прозвуча така ясно, сякаш беше в съседната стая, а не в другия край на страната.
— Как си?
— Добре. Трябваше да ти се обадя… снощи научих къде е Шарл. Заминал е за Германия и живее с група ревенанти в Берлин. Добре е!
— Шарлот, сигурно си безкрайно облекчена.
— Нямаш представа. Олекна ми, когато ми каза, че е добре, и аз му се разкрещях, задето не ми беше казал преди. Сега обаче се сдобрихме.
— Радвам се. Виж. Всички имена, с които го наричаше… повечето са истина.
Шарлот се разсмя и гласът й стана сериозен.
— Всъщност, Кейт, момчетата, при които живее, са научили, че нума в Париж са замислили нещо голямо. Каза, че още не бил готов да говори с останалите, затова ме помоли да предупредя Жан-Батист.
— Тъкмо навреме. Ти разбра ли какво се е случило в дома на Женвиев?
— Да. Жан-Батист се обади сутринта и попита дали има нещо в къщата й, което да представлява интерес за нума?
— Същото се случи в ателието на Жул преди два часа.
Тя ахна.
— Кейт, да знаеш само как ми се иска да се върна. Сега вече няма смисъл да стоя тук, след като знам, че Шарл няма да се върне.
— Защо тогава не се върнеш? — попитах и погледнах Венсан, който мълчеше.
— Заради Женвиев. Тя не иска да се връща в Париж. Виждам, че тук, далече от спомените за живота й с Филип, се чувства добре. Не мога да я изоставя просто така и не искам да предлагам нещо, което ще й се отрази зле. Само че покрай всичко, което става, мислиш ли, че Жан-Батист има нужда от мен?