— Какво? — попита невярващо Венсан.
Аз обаче бях започнала и не можех да спра. Не намирах сили да помисля над думите си, макар да ми беше ясно колко странно звучаха на Венсан.
— Веднъж дори видях Артур да разговаря с един странен тип. Бяха в „Ла Палет“. Със сигурност беше нума… Сега, като си припомням, съм напълно сигурна. Около него витаеше нещо странно.
— Какво ще рече това „около него витаеше нещо странно“?
— Сети се, де. Около тях винаги витае нещо странно. Все едно на няколко сантиметра около тях всичко е обвито в сива сянка. Все едно са всмукали цветовете от въздуха.
Венсан се поколеба.
— Значи можеш да определиш кой е нума и кой не е ли?
— Ами да. Сигурно всички могат.
— Не и хората. — Той се замисли за секунда. — А за Люсиен разбра ли?
— Не — признах аз, когато се опитах да си припомня. Освен случая, когато притискаше нож в гърлото на сестра ми, бях го виждала единствено в клуба му, на тъмно.
— Значи има връзка със случая, когато влязох в теб. Гаспар все пита дали си изпитала някакви странични ефекти.
Прекъснах въпросите му, за да продължа с теорията си:
— Значи, ако си казал на Артур, че съм ходила при guerisseur, той може да е предал информацията на нума.
— Кейт… — спря ме той.
— Не казвам, че го е направил нарочно, но ако поддържа връзки с нума, може да се е изпуснал. Може случайно да е споменал пред някого. Пред някой неподходящ.
— Кейт. Говориш като параноичка. Знам, че си уплашена и се опитваш да си обясниш какво става, но те уверявам… търсиш в грешната посока.
— Венсан, ти сам се съгласи, че единствено ревенантите са знаели за Люсиен.
— Няма ревенант, който да не знае. А ние сме доста. Не сме само седмината, които живеят в нашата къща.
Продължих, без да му обръщам внимание:
— И от всички ревенанти единствено онези в къщата знаят, че съм ходила при guerisseur. Виолет ми каза, че Артур поддържа връзки с нума. Кой друг би могъл да бъде? Независимо дали е искал да ме излага на риск или не…
— Независимо дали е искал или не ли? Кейт, престани веднага. Никой от братството не би те предал на нума — заяви Венсан. — Знам, че все още се сърдиш на Артур, задето те засрами пред останалите. Честно казано, аз изпитвам същото. Независимо дали е предубеден към хората или не, той е добър по душа, не е глупав. Не би се изпуснал пред нума и не би издал онова, с което си се заела, освен това искрено се съмнявам, че поддържа връзки с когото и да било от тях.
Въздъхнах. Как само ми се искаше да му повярвам. Само че у мен се надигаше чувство. Имаше нещо при Артур, което не беше наред. Нямах му никакво доверие. Проблемът бе, че не можех да кажа и дума по този въпрос пред Венсан.
— Кейт, престани да се тревожиш. Ние ще се погрижим за всичко. От утре Жул спи и ще дойде с нас с Жан-Батист да проверим парижките ревенанти… Искаме да проверим откъде изтича информация. Амброуз ще заведе двете ви с Джорджия на училище.
„Чудесен план — помислих си аз, — само че търсиш на грешното място. Информацията изтича точно под носа ти.“
Двамата си пожелахме лека нощ и се разбрахме, че не трябва да провокираме дядо ми, за да можем да се виждаме тайно. Когато затворих, не бях ни най-малко обнадеждена.
Не че поведението ми напоследък беше за пример, но не ми беше никак приятно да се измъквам тайно от къщи. Знаех, че по този начин ще пристъпя волята на деди и ще предам доверието му. Той ни беше приел с Джорджия и се стараеше да ни осигури добър живот. А пък аз най-нагло правех каквото си искам.
34.
Късно същата вечер, щом чух, че Джорджия се прибира, пресякох коридора и се вмъкнах в нейната стая.
— Кейти Дребосъчеста! — посрещна ме тя с усмивка, но щом видя изражението ми, настроението й бързо се промени. — О, не! Казвай какво се е случило.
— Деди научи.
— Какво е научил?
— Че Венсан е ревенант и че ме преследват нума.
— Наистина ли те преследват нума?
Разказах й всичко. И за срещата с guerisseur, и за обира в галерията на дядо, и за изчезването на лечителката, а накрая и за забраната на дядо.
— Ти нали няма да престанеш да се виждаш с Венсан? — попита уплашено Джорджия.
— Не — признах. — Няма. Само че няма да мога повече да говоря за него пред деди и мами. Сигурно ще се наложи да лъжа за онова, което върша, когато излизам. Да знаеш, че тази работа ми е много неприятна. Само че нямам никакво намерение да престана да се виждам с него.