— Да, добре сте направили. За да ви успокоя напълно, ще добавя, че ако този младеж би бил познат и задържан, в опасност ще бъде не само неговият живот, но и вашият, на съпруга ви, моят и на още много хора, които струват повече от мене.
— О, никой не струва повече от вас, приятелю, и никой не знае по-добре от мене колко струвате вие. Но ние сме до вратата, докторе; искате ли да останете отвън, а аз да вляза сама?
— Добре — каза Чирило и се отдръпна.
Луиза завъртя ключа и вратата се отвори, без да скръцне.
Сигурно бяха взети мерки за безшумното й отваряне.
За най-голяма своя изненада младата жена намери ранения сам с Нина, която изцеждаше капка по капка на гърдите му с гъбичка сок от билките, набрани от врачката.
— Къде е Нано? Къде е Микеле? — попита Луиза.
— Нано излезе, синьора, като каза, че всичко е наред засега и няма какво да прави тук, а другаде я чакала много работа.
— А Микеле?
— Микеле каза, че поради събитията от тази нощ сигурно ще има врява на Стария пазар. Той бил един от главатарите на квартала си и трябвало да бъде там, ако стане нещо.
— И ти си сама?
— Съвсем сама, синьора.
— Влезте, докторе, влезте — каза Луиза, — свободно е.
Докторът влезе.
Болният лежеше на легло с възглавие, опряно до стената. Гърдите му бяха съвсем разголени, като изключим платното, кръстосано отпред и прехвърлено през раменете, за да придържа превръзката. Точно върху раната Нина изстискваше с гъба сока от билките.
Когато Луиза отвори вратата, Салвато лежеше неподвижно, със затворени очи. Те се отвориха едновременно с вратата и лицето му придоби щастливо изражение, почти прогонило страданието.
Поканен от младата жена да влезе, Чирило пристъпи след нея; раненият го погледна отначало тревожно. Кой беше този човек? Вероятно баща, може би съпруг.
После го позна изведнъж, направи опит да се надигне, промълви името на Чирило и му подаде ръка.
Но се отпусна отново на възглавниците, изтощен от току-що направеното малко усилие.
Чирило вдигна пръст до устните си, за да му направи знак да не говори и да не мърда.
Приближи до ранения, вдигна превръзката, стегнала гърдите, остави само най-долния пласт, разгледа внимателно билките, счукани от Микеле, опита с крайчеца на устните си сока им и се усмихна, като усети комбинацията от три затягащи билки — горчивка, живовляк и пелин.
— Добре — обърна се той към Луиза, към която се бяха насочили отново погледът и усмивката на болния, — можете да продължавате лечението на врачката. Не бих предписал може би тъкмо това, но надали бих дал и нещо по-добро.
После се върна към ранения и най-внимателно го прегледа.
Благодарение на затягащите билки, сложени върху раната, благодарение на сока, с който непрекъснато я овлажняваха, ръбовете й се бяха свили, имаха добър вид и цвят, а навярно нямаше и вътрешен кръвоизлив или ако бе започнал, е бил прекъснат от парче съсирена кръв — възхитително дело на природата, която се бори за своите създания с разум, какъвто науката никога няма да достигне.
Пулсът беше слаб, но добър. Оставаше да се види в какво състояние е гласът. Най-напред Чирило допря ухо до гърдите на болния, за да чуе дишането. Изглежда, че остана доволен, защото вдигна глава с успокоителна усмивка за Луиза, която следеше всяко негово движение.
— Как се чувствате, драги Салвато? — запита той ранения.
— Слаб, но много добре — отговори той. — Бих желал завинаги да остана така.
— Браво! — каза Чирило. — Гласът е по-добре, отколкото очаквах. Нано ви е лекувала чудесно и мисля, че без да се уморявате много, ще можете да отговорите на някои въпроси, чието значение сам ще отгатнете.
— Разбирам — промълви болният.
И наистина при всякакви други обстоятелства Чирило би отложил за следния ден разпитването на Салвато; но положението беше толкова сериозно, че нямаше нито миг за губене, за да се вземат необходимите мерки.
— Спрете, щом почувствате, че сте се уморил — каза той на болния, — а когато Луиза ще може да отговори на въпросите, които ви задавам, моля я да ви спести труда да отговаряте вие.
— Луиза ли се казвате? — запита Салвато. — Това беше едно от имената на майка ми. Бог е дал еднакво име на жената, която ми е дала живот, и на тази, която ми го спаси. Благодаря му.
— Приятелю — смъмри го Чирило, — пестете думите си. Аз се укорявам за всяка дума, която ще ви принудя да кажете. Така че не изричайте нито една излишна.
Салвато кимна леко в знак на послушание.
— В колко часа — започна Чирило, обръщайки се колкото към Салвато, толкова и към Луиза, — в колко часа раненият дойде в съзнание?