Луиза побърза да отговори вместо Салвато:
— В пет часа сутринта, приятелю, точно когато се зазоряваше.
Раненият се усмихна; именно при първите лъчи на това зазоряване той бе зърнал Луиза.
— Какво помислихте, като видяхте тази стая и това непознато лице?
— Първата ми мисъл беше, че съм умрял и някой ангел е дошъл да ме отнесе на небето.
Луиза понечи да се отдръпне зад Чирило; но Салвато така нетърпеливо протегна ръка към нея, та Чирило я спря и върна на мястото й, за да може раненият да я вижда.
— Взел ви е за ангел на смъртта — каза Чирило. — Докажете му, че се мами и че вие сте, напротив, ангелът на живота.
Луиза въздъхна, сложи ръка на сърцето си, за да потисне ускорените му удари, и като нямаше сили да се противопостави на принудата на Чирило, се приближи към ранения.
Тогава погледите на двамата млади се срещнаха и не се отделиха вече.
— Подозирате ли кои са убийците ви? — запита Чирило.
— Аз ги познавам — побърза да каже Луиза — и ви ги казах: това са полицаи на кралицата.
Следвайки препоръката на Чирило да остави Луиза да отговаря вместо него, Салвато се задоволи да кимне утвърдително.
— А подозирате ли с каква цел са се опитали да ви убият?
— Те ми казаха сами — промълви Салвато, — за да вземат книжата, които носех.
— Къде бяха тези книжа?
— В джоба на плаща, който ми бе дал Николино.
— И какво стана с книжата?
— Когато изгубвах съзнание, ми се стори, че ги взеха.
— Разрешавате ли да прегледам дрехата ви?
Раненият кимна, но Луиза се намеси:
— Ще ви я дам, ако искате — каза тя, но е безполезно, джобовете са празни.
И тъй като Чирило запита с поглед: „Откъде знаете?“, Луиза отговори на този безмълвен въпрос:
— Първата ни грижа беше да потърсим там, където можеше да се намери някакво сведение, което би ни помогнало да установим самоличността на ранения. Ако би имал майка или сестра в Неапол, първият ми дълг щеше да бъде да ги предупредя, каквото ще да стане след това. Но не намерихме нищо, нали, Нина?
— Абсолютно нищо, синьора.
— А какви бяха книжата, които са сега в ръцете на вашите неприятели? Припомняте ли си, Салвато?
— Само едно писмо от генерал Шанпионе, което препоръчваше на френския посланик да поддържа, доколкото е възможно, добри отношения между двете правителства, като се има предвид, че той още не е в състояние да воюва.
— Споменаваше ли се за патриотите, влезли във връзка с него?
— Да, и му поръчваше да ги успокои.
— Назоваваше ли ги по име?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
Уморен от усилието да отговори докрай на Чирило, раненият затвори очи и пребледня.
Луиза ахна: помисли, че той загубва съзнание.
При това ахване Салвато отвори очи и на устните му се появи усмивка — от признателност ли или от любов?
— Няма нищо, синьора, няма нищо.
— Все едно — каза Чирило, — пито дума повече. Зная, каквото исках да узная. Ако се отнасяше само до моя живот, нямаше да ви запитам нито дума, но вие знаете, че не става дума само за мене и ще ми простите.
Салвато пое ръката, подадена от доктора, и я стисна с енергия, от която пролича, че силата му не го е напуснала.
— А сега — продължи Чирило — мълчете и се успокойте — злото не е така голямо, както се страхувах и както би могло да бъде.
— А генералът? — запита раненият въпреки заповедта да мълчи. — Той трябва да знае какво се е случило.
— Генералът — отговори Чирило — ще получи до три дни пратеник или известие, за да бъде успокоен за вашата участ. Ще научи, че сте тежко, но не смъртоносно ранен. Ще научи, че сте извън досега на неаполската полиция, колкото ловка и да е тя. Ще научи, че имате болногледачка, която сте взели за ангел, преди да разберете, че е обикновена милосърдна сестра. Ще научи най-после, драги Салвато, че всеки ранен би желал да бъде на ваше място и би искал от лекаря си само едно нещо: да го излекува много бързо.
Чирило стана, отиде до една маса, където имаше перо, мастило и хартия; докато той пишеше рецептата, Салвато потърси и намери ръката на Луиза, която се изчерви от това.
Щом написа рецептата, Чирило я подаде на Нина и тя излезе веднага, за да я занесе за изпълнение.
След това повика при себе си младата жена и й каза съвсем тихо, да не може раненият да чуе:
— Грижете се за този млад човек, както сестра се грижи за брата си, повече — както майка се грижи за детето си. И никой, нито дори Сан Феличе, да не узнае присъствието му тук. Провидението с избрало вашите нежни и непорочни ръце, за да им повери скъпоценния живот на един от своите избранници. За него ще отговаряте пред това провидение.