Въпреки френските снаряди, които я преследваха при излизането й от залива, въпреки бурята, която я посрещна, щом излезе от него, фрегатата „Минерва“, водена смело от своя капитан, се прибра в Неапол без големи аварии и щом пристигнаха, верен на думата си, Карачоло подписа уволнението на Франческо Еспозито, като му наложи устно, срещу честна моряшка дума, предвидените условия, които Франческо бе обещал да изпълни.
Франческо Карачоло, станал след тази тулонска експедиция адмирал, както, струва ни се, вече казахме, бе напълно забравил Еспозито, уволнението му и условията, при които го бе уволнил, когато на 4 октомври 1794 година, в деня на Свети Франциск, както даваше оръдейни салюти от борда на своята украсена със знамена фрегата по случай имения ден на престолонаследника Франческо, видя цяла дузина лодки, пълни с капуцини, с кръстове и хоругви, да се отделя от брега и командвана сякаш от опитен капитан, да се приближава в отличен ред към „Минерва“, като пееха с присъщите на францисканския орден приглушени гласове литании на светци. Той се запита за миг дали не се готви нападение срещу фрегатата и дали не трябва да даде бойна тревога, когато от фок до бизанмачтата от устата на всички моряци, накацали по вантите, за да гледат странното зрелище, изхвръкнаха само две думи:
— Франческо Еспозито! Франческо Еспозито!
Карачоло се досети какво става, хвърли поглед към флотилията от раса и наистина позна в първата лодка, която сякаш водеше и командваше останалите, Франческо Еспозито в капуцинско расо, който участваше с гръмкия си глас в религиозния концерт и ревеше славословия за своя светец покровител.
Лодката с Еспозито се спря от скромност откъм левия борд, но Карачоло заповяда чрез адютанта си да мине откъм десния борд и отиде да посрещне новоподстригания брат пред почетната стълба.
Еспозито се качи сам и щом стигна до най-горното стъпало, отдаде чест по войнишки, като каза:
— Ето ме, господин адмирал — идвам да изпълня дадената дума.
— Постъпваш като истински моряк — отговори Карачоло — и аз ти благодаря от мое име и от името на всичките ти другари, задето не си я забравил. Това прави чест както на капуцините от Свети Ефрем, така и на екипажа от „Минерва“. Обаче с твое позволение ще се задоволя само с добрата ти воля, която, надявам си, ще бъде приятна на Бога толкова, колкото и на мене.
Но Еспозито поклати глава:
— Извинете, господин адмирал, но работата не може да мине така.
— А защо, ако това ми стига?
— Нима ваше превъзходителство би желал да направи такова зло на бедния ни манастир, а на мене да отнеме възможността да ме провъзгласят за светец подир смъртта ми?
— Обясни се.
— Искам да кажа, ваше превъзходителство, че това, което ще стане днес, е голямо тържество за капуцините от Свети Ефрем.
— Не разбирам.
— А пък това, което ви казвам, е ясно като водата от Лъвовата чешма. В нито един от стоте манастира на различните ордени, които се намират в Неапол, няма монах от какъвто и да е чин, който би могъл да стори това, което по обет съм длъжен да направя днес.
— О, колкото до това — сигурен съм — отговори със смях Карачоло.
— Добре тогава, господин адмирал. Едно от двете: или ще се удавя и ще стана мъченик, или ще се спася и ще стана светец. И в единия, и в другия случай осигурявам на нашия орден първенство над всички друга и създавам благоденствие за манастира.
— Да, но аз не искам един доблестен момък като тебе да се изложи на удавяне. И ако се противопоставя на този опит?