Що се отнася до Джансимоне, у когото клисарчето щеше да се пренесе, това желание беше твърде ласкателно за самолюбието му. Фра Микеле не беше благочестив кандидат за небето, както сочеше името му; но не беше и лош момък. Само в два-три случая, когато вината не беше негова, той се бе озъбил и стиснал здраво юмруци; освен това, когато веднъж противникът му бе извадил нож от пояса си, Фра Микеле, когото другият се е надявал навярно да намери неподготвен, бе извадил също нож от джоба си и се бе фехтувал така сръчно, че никой вече не му предложи подобна игра; освен това не след дълго, съвсем потайно, както вършеше всичко — последица може би от черковното му възпитание — той се бе научил сам да танцува; уверяваха, макар никой да не можеше да го докаже, че е един от най-добрите стрелци в града, и най-после така приятно и мелодично дрънкаше на китара, макар да не знаеха при кого е учил, че когато се отдаваше на това занимание при отворен прозорец, девойките с малко-много музикален слух се спираха с удоволствие да послушат.
Но между девойките в Итри само една се радваше на предимството да спре погледа на младия chierico, и то тъкмо тази, която единствена от всичките си другарки изглеждаше безразлична към китарата на Фра Микеле.
Тази равнодушна личност беше Франческа, дъщерята на дон Антонио.
Затова, след като разказахме за Микеле Пеца, в качеството си на историк и романист, много неща, които съгражданите му още не знаят, не ще се поколебаем да заявим, че главната причина, накарала нашия герой да избере седларския занаят и да постъпи у майстор Джансимоне, беше съседството на седларя с дома на дон Антонио, особено общата полусъборена стена, която за такъв юначага не беше почти никаква преграда между двата двора; със същата увереност дори ще си позволим да предположим, че ако майстор Джансимоне не беше седлар, а шивач или ключар, стига да вършеше занаята си на същото място, Фра Микеле щеше да изпитва към кроенето или стърженето с пила същото призвание, каквото бе открил у себе си към пълнене на самари и шиене на оглавници.
Първият, който прозря току-що разкритата от нас тайна, беше дон Антонио; постоянството, с което, щом свършеше работа, младият седлар заставаше на прозореца към терасата, двора и градината на коларя, се стори на последния обстоятелство, заслужаващо внимание; той проследи накъде са насочени погледите на съседа му; разсеяни и безизразни, когато Франческа не се виждаше, тези погледи ставаха така втренчени и красноречиви при нейната поява, че не оставяха у нея никакво съмнение за чувствата, които бе пробудила. А скоро не оставиха съмнение и у баща и.
Фра Микеле беше почти от шест месеца чирак у Джансимоне, когато дон Антонио направи това откритие; то не го обезпокои много, що се отнася до дъщеря му, която бе отговорила на запитването му, че няма нищо против Пеца, по обича Пепино.
Тъй като тази любов съвпадаше с намеренията на дон Антонио, той я одобри от все сърце; но като прецени все пак, че равнодушието на Франческа не е достатъчна защита срещу намеренията на младия chierico, той реши да добави към него отдалечаването на младежа; това му се струваше съвсем лесно; колар и седлар са от едно тесто хора; освен това дон Антонио и Джансимоне бяха не само съседи, но и кум и кумец, а това е солидна връзка, особено в Южна Италия; и така, той отиде при Джансимоне, обясни му положението и поиска от него за потвърждение на приятелството им да изгони Фра Микеле — нещо, което другият не можеше да откаже; Джансимоне намери искането на кумеца си за съвсем справедливо и му обеща да го изпълни при първия повод за недоволство, който чиракът ще му даде.
Но работата тръгна сякаш напук; бихте казали, че и Фра Микеле имаше като Сократ свой добър дух, който го съветваше. Отсега нататък момъкът, който беше обикновен добър чирак, стана безукорен; Джансимоне търсеше напразно да го укори в нещо — нямаше за какво да го смъмри при такова усърдие; Микеле беше длъжен да работи по осем часа на ден, а често работеше по осем и половина, понякога и по девет. Нямаше за какво да го смъмри за негодна работа; всеки ден той все повече напредвате в занаята, така че Джансимоне би могъл да изкаже недоволство само защото клиентите започваха да предпочитат вещите, изработени от работника, пред тия, направени от майстора. Не можеше да го смъмри и за поведението му: щом свършеше работа, Фра Микеле се качваше в стаята си, слизате само за вечеря и като се нахранеше, се прибираше отново до другата сутрин. Джансимоне помисли да го смъмри за китарата, като каже, че дрънкането на тоя инструмент дразни нервите му; но момъкът престана сам да свири, щом забеляза, че тази, за която свиреше, не го слуша.