— Раната е опасна, дори много опасна, но не и смъртоносна, освен това лекува го един от нашите хора, най-добрият неаполитански лекар, който отговаря за него. О, нашият Салвато се е държал великолепно. Той не ви е разказвал никога живота си, а това е цял роман, и то ужасен роман, драги генерале. Като Шекспировия Макдъф и той е бил изваден жив от утробата на мъртва. Ще ви разкаже сам това в лагера някой ден или по-точно някоя вечер, за да убиете времето. Но сега имаме други задачи: избиването на нашите хора в Неапол вече започна. Чирило е бил задържан цели два часа на кея при идването да ми съобщи известията, които носи, и то от какво? От една клада, задръстила пътя — на нея ладзароните изгорили двамата братя Дела Tope.
— Негодници! — извика Шанпионе.
— Представете си, генерале, един поет и един библиофил — какво зло са могли да сторят тези хора? Говорят също, че в двореца е имало голямо съвещание — научих това от Николино Карачоло, който е любовник на Сан Клементе, една от придворните дами на кралицата — решено било да воюват с републиката, Австрия изпратила командващия.
— Знаете ли кой е?
— Барон Карл Мак.
— Не е много страшна знаменитост.
— Не е, но по-опасно е, че в случая се намесва Англия, която дава парите — в Неапол имат шестдесет хиляди души, готови след осем дни да тръгнат за Рим, ако потрябва — освен това… Всъщност, мисля, че ви казах всичко.
— Чумата да ги вземе! Струва ми се, че и това ни стига — отговори Шанпионе.
После се обърна към посланика:
— Вижте, драги Гара, нямаме нито минута за губене. За щастие вчера получих два милиона. Нямаме оръдия, но с два милиона патрони и десет-дванадесет хиляди щика ще вземем топовете на неаполитанците.
— Салвато ни каза, струва ми се, че имаме само девет хиляди души.
— Да, но разчитам на три хиляди подкрепления. Уморен ли сте, Еторе?
— Никак, генерале.
— Готов ли сте тогава да заминете за Милано?
— Щом се наобядвам и преоблека, защото умирам от глад, а както виждате, съм и цял опръскан с кал. Дойдох през Изолета, Аняни, Фрозиноне, по ужасни пътища, разкаляни от бурята. И разбирам защо ординарците ви не искаха да ме пуснат в тоя вид.
Шанпионе дръпна едно специално звънче, влезе камериерът.
— Обяд, баня и дрехи за гражданина Еторе Карафа. Всичко да бъде приготвено — банята след десет минути, дрехите след двадесет, обедът след половин час.
— Генерале — каза камериерът, — нито една ваша дреха няма да стане на гражданина Карафа, той е с цяла глава по-висок от вас.
— Слушайте — обади се Гара, — ето ви ключа от куфара ми, отворете го и вземете бельо и дрехи за граф Ди Руво. Той е почти с моя ръст, а освен това тъкмо в този случай можем да кажем: на война като на война!
— В Милано ще намерите Жубер. На вас говоря, Еторе, слушайте ме — продължи Шанпионе.
— Не съм пропуснал нито дума, генерале.
— В Милано ще намерите Жубер, ще му кажете да прави, каквото иска, но да ми изпрати три хиляди души, иначе Рим е загубен. Да ги повери на Келерман, ако е възможно. Той е отличен кавалерийски генерал, а на нас ни липсва най-вече кавалерия. Вие ще ги доведете, Еторе, и ще ги придружите към Чивита Кастелана. Там по всяка вероятност ще се срещнем отново. Излишно е да ви казвам, че ще трябва да се бърза.
— Да, генерале, няма защо да се казва такова нещо на човек, изминал за четиридесет и осем часа седемдесет левги планински път.
— Имате право.
— Освен това — обади се Гара — аз се заемам да отведа гражданина Карафа в Милано. Моята пощенска кола непременно ще пристигне утре.
— Няма да чакате вашата пощенска кола, драги ми посланико, а ще вземете моята — отговори Шанпионе. — При сегашните обстоятелства нямаме нито минута за губене. Макдоналд, пишете, моля ви се, от мое име на всички корпусни командири в Терачина, Проседи, Фрозиноне, Вероли, Тиволи, Асколи, Фермо и Мачерата да не оказват никаква съпротива, а щом узнаят, че неприятелят е минал границата, да се оттеглят към Чивита Кастелана, като отбягват всякакви схватки.
— Какво! — извика Гара. — Ще изоставите Рим на неаполитанците, без да се опитате да го защитите?
— Ще го изоставя, ако мога, без да дам нито един изстрел, но бъдете спокоен — няма да е за дълго.
— Драги генерале, по този въпрос вие знаете повече от мене.
— Аз ли? По военните въпроси знам само това, което казва Макиавели.
— И какво казва Макиавели?
— Аз ли трябва да казвам това на дипломат, който би трябвало да знае Макиавели наизуст? Ето какво казва той… Слушайте, Еторе, слушайте, Макдоналд… Макиавели казва: „Цялата тайна на воюването се състои в две неща: да правите това, което противникът не може да предположи, и да го оставите да направи всичко, което сте предвидили, че ще направи. Като следвате първото правило, ще обезвредите защитните му планове. Като следвате второто, ще осуетите нападателните му планове.“ Четете Макиавели, драга Гара, той е велик мъж, а след като го прочетете…