Това представяне беше за Андрю Бейкър още една възможност да прояви своите знания; с кралицата той разговаря на немски, със сър Уилям и лейди Хамилтън на английски, с Ектън на френски, като се държа през цялото време така скромно и прилично, че когато се качваше в колата, за да го откара в Неапол, кралят му каза:
— Синьор Бейкър, и да бяхте задържали колата си, пак щях да ви взема в моята ако не за друго, то да имам повече време удоволствието да разговарям с вас.
По-нататък ще видим, че този ден кралят наистина се привърза много към Андрю Бейкър, а повестта ни ще покаже по-късно с какво безпощадно отмъщение той доказа на нещастния младеж, жертва на своята преданост към кралската кауза, колко искрено е било приятелството му към него.
XL
ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА…
Щом кралят замина с Андрю Бейкър, кралица Каролина — която не бе разговаряла до този момент с генерал Ектън, пристигнал едва когато вече сядаха да обядват — стана, направи му знак да я последва, помоли Ема и сър Уилям да приемат гостите, които биха дошли преди завръщането й, и тръгна към кабинета си.
Ектън влезе там след нея.
Тя седна и му посочи стол.
— И така? — запита Каролина.
— Ваше величество — отговори Ектън — ме пита вероятно за писмото?
— То се знае! Не получихте ли две записки от мене с молба да направите изследването? Чувствам се обградена с ками и заговори и бързам да си изясня тази история.
— Както обещах на ваше величество, успях да отстраня кръвта.
— Работата не се състоеше в това, а да видим дали като отстраните кръвта, написаното ще остане… Остана ли?
— Достатъчно ясно, за да мога да го разчета с лупа.
— И разчетохте ли го?
— Да, мадам.
— Трябва да е било доста трудна работа, щом ви отне толкова време.
— Смея ли да припомня на ваше величество, че не бях зает само с нея? Пък и признавам, че поради голямото значение, което отдавахте на успешното й извършване, аз работих много внимателно: правих пет-шест различни опита не върху самото писмо, а върху други, които се постарах да поставя при същите условия. Опитах с калиев оксалат, с кремотартар, с азотна киселина, но всички тези вещества отстраняваха и мастилото заедно с кръвта. Едва вчера, като си припомних, че при нормални условия човешката кръв съдържа 63 до 70 части вода и се съсирва само след изпаряването на тази вода, ми хрумна да поставя писмото на пара, за да придам на сгъстената кръв достатъчно влажност, при която ще мога да я попия с батистена кърпичка: като капвах вода на писмото, поставено в наклонено положение, постигнах резултат, който бих представил веднага на ваше величество, ако не знаех, че — за разлика от други жени — ваше величество, запозната с всички науки, се интересува от средствата толкова, колкото и от резултата.
Кралицата се усмихна: тъкмо такава похвала можеше най-много да поласкае самолюбието й.
— Да видим резултата — каза тя.
Ектън й подаде писмото, което бе получила през нощта на 22 срещу 23 септември и бе дала на министъра, за да отстрани кръвта.
Кръвта беше наистина изчистена, но мастилото под изчистените петна личеше толкаво слабо, че отначало кралицата извика:
— Невъзможно е да прочета нещо, генерале.
— Напротив, мадам — отговори Ектън, — ваше величество ще види, че с лупа и малко въображение ще възстанови цялото писмо.
— Имате ли лупа?
— Ето я.
— Дайте.
— На пръв поглед кралицата беше права, защото като изключим първите три-четири реда, останали почти незасегнати, ето какво можеше да се прочете с просто око при светлината на двете свещи:
„Драги Николино,
трябва да простиш на бедната си приятелка, че не можа да
дойде на……..щата, където се надяваше да намери толкова
щаст……………………..сем не моя вина, кълна ти се; едва сл
ка……………..кралиц………ми съобщи, че трябва……..готова
заедно с другите………двора…….срещнете……адмирал
сън. Ще…………….устроят………..лепни…..и кралицата
Се……….пред него………елия си блясък. На……………да
каже, че съм………………, с които смята да смае Нилския
Едно не особено………………………него, защото той
Има…………… Не ревнувай: всякога ще предпочитам
П…….фем.
В други….. …….с писъмце кога ще……………..свободна.
Твоя……………и вярна
Е.“
Кралицата се опита най-напред да свърже думите, но поради нетърпеливия си нрав скоро се отегчи от този безполезен труд и като доближи лупата до окото си, успя скоро да разчете, макар и с мъка, следните редове, които съставяха цялото писмо: