— Единадесет-дванадесет дни.
— Точно толкова, колкото трябва за отиване и връщане до Виена.
— И какво решихте след тези открития?
— Най-напред да предупредя ваше величество, което току-що направих. След това, струва ми се, за нашите военни планове… Ваше величество е решена да воюва, нали?
— Разбира се. Подготвя се коалиция за изгонване на французите от Италия. Щом ги изгоня, моят племенник, императорът, ще сложи ръка не само върху областите, които владееше преди Кампоформийския мир, но и върху Романя. При подобни войни всеки задържа каквото е взел или връща съвсем малка част от него, затова трябва да заграбим първи територията на Рим. Като предадем на папата самия Рим, който не можем да задържим, за останалото ще предявяваме условия.
— Щом ваше величество е все още решена да воюва, важно е да знаем какво ли кралят, който не желае война, е писал на австрийския император по съвета на кардинал Руфо и какво му е отговорил императорът.
— Знаете ли какво, генерале?
— Какво?
— От Ферари не може да се очаква никакво съдействие, той е безусловно предан на краля, а твърдят, че не може да бъде и подкупен.
— Добре! Но Филип, бащата на Александър Македонски, казвал, че няма непревземаема крепост, стига в нея да влезе муле, натоварено със злато. Ще видим на колко възлиза неподкупността на Ферари.
— Ами ако откаже, каквато и да бъде предложената сума, ако каже на краля, че кралицата и нейният министър са се опитали да го подкупят, какво ще си помисли кралят, който става все по-мнителен?
— Ваше величество знае, че според мене кралят с бил всякога мнителен. Но мисля, че има начин ваше величество и аз да не бъдем заподозрени.
— Какъв?
— Да направим предложението чрез сър Уилям. Ако Ферари е човек, който може да бъде подкупен, ще приеме подкуп от сър Уилям толкова, колкото и от нас, още повече, че сър Уилям е английски посланик и може да изтъкне желанието си да осведоми своето правителство за истинските намерения на Австрия. Ако Ферари приеме — а той не се излага при това на никаква опасност, тъй като стана дума само да се прочете писмото, да се постави отново в плика и да се запечата — ако приеме, работата е наред. Ако, напротив, не си знае интереса и откаже, сър Уилям ще му даде стотина луидора, за да запази в тайна направеното предложение. И пай-после, ако откаже и стоте луидора и не запази тайната, сър Уилям ще обясни този… как да се изразя… този рискован опит с голямото си приятелство към своя млечен брат, крал Джордж. Ако и това обяснение не стигне, ще запита под честна дума краля дали при подобни обстоятелства и той не би постъпил по същия начин. Кралят ще се разсмее и няма да даде честната си дума. Всъщност кралят има толкова голяма нужда от сър Уилям Хамилтън при сегашното положение, че не ще може дълго да му се сърди.
— Мислите ли, че сър Уилям ще се съгласи?…
— Ще говоря с него. Ако това не се окаже достатъчно, ваше величество ще поиска от съпругата му да му говори.
— А не се ли боите, че Ферари може да се върне, без да узнаем?
— Съвсем лесно е да отстраним подобна опасност и аз очаквам само съгласието на ваше величество, защото не желая да правя нищо без нейна заповед.
— Говорете!
— Ферари ще мине тази нощ или утре сутринта през пощенската станция в Капуа, където е оставил коня си. Аз ще изпратя там секетаря си, за да предупреди Ферари, че кралят е в Казерта и чака там пощата. Ние ще останем тази нощ и утре през целия ден тук. Вместо само да мине покрай двореца, Ферари ще се отбие там, ще потърси краля, а ще намери сър Уилям.
— Всичко това може да стане наистина — отговори загрижено кралицата, — но може и да не стане.
— Много нещо е, мадам, когато изгледите са поравно за и против к когато случайността е на ваша страна, защото сте съпруга и кралица.
— Имате право, Ектън, впрочем във всяко дело трябва да се предвижда и пожар. Ако пожарът не обхване всичко, толкова по-добре, ако го обхване — ще се опитаме да го угасим. Изпратете секретаря си в Капуа и предупредете сър Уилям.
И като разтърси своята все още красива, но претоварена с грижи глава, за да отхвърли сякаш хилядите неприятни мисли, които я гнетяха, кралицата се върна в салона с лека походка и с усмивка на уста.
XLI
АКРОСТИХЪТ
Пристигнали бяха вече доста хора, между тях и седемте дами, чиито малки имена започваха с Е. Тези дами бяха, както вече казахме, принцеса Ксариати, графиня Ди Сан Марко, маркиза Ди Сан Клементе, херцогиня Ди Термоли, херцогиня Ди Турси, маркиза Д’Алтавила и графиня Ди Поликастро.