При нейното влизане всички се отдръпнаха, за да й дадат възможност да стигне до любимката си. Похвалите и ръкоплясканията се удвоиха; всички знаеха, че да хвалят красотата, дарбите, чара на Ема е най-сигурният начин да поласкаят кралицата.
— От това, което виждам чувам — каза Каролина, — ми се струва, че Ема е удържала думата си. Сега трябва да и дадем време да си отпочине. Часът е впрочем един след полунощ, а Казерта — благодаря ви, загдето сте забравили това — е на няколко мили път от Неапол.
Всички разбраха, че това беше явен намек за тръгване, защото беше вече наистина време да се разделят; изказаха цялото си удоволствие от прекараната вечер с нов израз на безкрайно възхищение; на трима-четирима особено отличени от останалите кралицата позволи да й целунат ръка — между тях бяха принц Ди Малитерно и херцог Ди Рока-Романа, — задържа Нелсън и двамата му другари, с които трябвало да поговори насаме, и накрая повика маркиза Ди Саи Клементе:
— Мила Елена, вдругиден сте дежурна при мене.
— Ваше величество иска да каже утре, защото, както ни напомни преди малко, часът е вече един, а пък аз държа толкова на тази чест, та не бих искала да я забавя с едно денонощие.
— Тогава ще ви създам малка неприятност, мила Елена — каза кралицата с усмивка, чието изражение мъчно би могло да се определи, — но, представете си, графиня Ди Сан Марко ме помоли да позволя, с ваше съгласие, разбира се, да размените реда си, защото имала някаква важна работа през идната седмица. Представлява ли тази замяна някакво неудобство за вас?
— Никакво, мадам, освен това, че се забавя с един ден удоволствието да бъда на вашите заповеди.
— Тогава всичко се нарежда — утре сте свободна, мила ми маркиза.
— Навярно ще използвам деня да изляза вън от града заедно с маркиз Ди Сан Клементе.
— Ето едно прекрасно намерение — каза кралицата.
Тя се сбогува с маркизата, която направи реверанс и излезе след всички.
Кралицата остана сама с Ектън, Ема, двамата английски офицери и Нелсън.
— Драги милорд — обърна се тя към него, — имам основание да мисля, че утре или вдругиден кралят ще получи от Виена известия във връзка с войната в желания от вас смисъл. Защото вие все още сте на мнение, нали, че колкото по-рано тя започне, толкова по-добре?
— Не само съм на това мнение, мадам, но ако то се възприеме, съм готов да окажа съдействие с английския флот.
— Ще се възползвам от него, милорд. Не това обаче трябва да ви поискам засега.
— Щом нейно величество заповяда, аз съм готов да изпълня исканията й.
— Зная, милорд, какво голямо доверие изпитва кралят към вас. Колкото и благоприятно да бъде за военните действия утрешното известие от Виена, той пак ще се колебае. Едно писмо от ваша светлост в еднакъв смисъл с писмото на императора ще отстрани всичките му колебания.
— До краля ли трябва да бъде това писмо, мадам?
— Не, аз познавам августейшия си съпруг. — той изпитва непреодолимо отвращение към мненията, които му се дават направо. Затова бих предпочела да ги научи от поверително писмо, изпратено до лейди Хамилтън. Пишете общо до нея и до сър Уилям. На нея като на моята най-добра приятелка, на сър Уилям — като на най-добрия приятел на краля. Двойният отзвук ще окаже по-голямо влияние.
— Ваше величество знае — отговори Нелсън, — че аз не съм нито дипломат, нито държавник. Писмото ми ще бъде писмо на моряк, който казва откровено и дори грубо това, което мисли, нищо повече.
— Само това и желая, милорд. Впрочем вие ще си отидете заедно с генерал Ектън и ще разговаряте, докато пътувате. Тъй като утре сутринта сигурно ще се вземе някакво важно решение, елате да обядвате в двореца. Барон Мак също ще обядва с нас, ще можете да съгласувате действията си.
Нелсън се поклони.
— Ще бъде интимен обяд — продължи кралицата. — Ще присъстват и Ема със сър Уилям. Въпросът е да убедим краля да побърза и аз бих се върнала още тази вечер в Неапол, ако милата Ема не беше толкова уморена. Знаете, впрочем — добави кралицата, като сниши глас, — че само за вас, драги адмирале, тя рецитира, изпя и танцува всички прекрасни неща, които видяхте и чухте.
И още по-тихо:
— Тя отказваше упорито, но аз настоях, защото бях убедена, че ще ви очарова. И цялото й упорство се стопи пред тази надежда.
— О, мадам, моля ви се! — промълви Ема.
— Не се изчервявайте, а подайте хубавата си ръка на нашия герой. Бих му предложила моята, но съм сигурна, че той предпочита вашата. Затова моята остава за господата.
И тя подаде двете си ръце на офицерите, които ги целунаха, а Нелсън сграбчи ръката на Ема малко по-пламенно може би, отколкото допускаше дворцовият етикет, и я поднесе към устните си.