Кралят започваше да се занимава със своите ясли шест месеца преди Коледа, като им посвещаваше всички часове, които не бяха заети с лов и риболов.
Яслите през 1798 година трябваше да бъдат особено хубави и при все че не бяха още напълно завършени, кралят бе изразходвал вече за тях твърде големи суми. Ето защо предния ден, останал почти без пари поради разходите по военните приготовления, той бе поискал с детинска настойчивост, присъща на характера му, фирмата „Бейкър и син“ да му изплати своя дял от двадесет и пет милионния заем.
Според обещанието на Андрю Бейкър, претеглените и преброени още същата вечер осем милиона бяха пренесени през нощта от подземието на фирмата в подземието на кралския дворец.
Зарадван, сияещ, спокоен, че няма опасност да остане без нари, Фердинанд бе изпратил да повикат приятеля му кардинал Руфо преди всичко за да чуе мнението му за яслите, а след това за да дочакат заедно завръщането на куриера Антонио Ферари, който — винаги точен — би трябвало да пристигне в Неапол през нощта и щом не бе пристигнал тогава, щеше да пристигне непремено тази сутрин.
Междувременно той разговаряте за заслугите на Свети Ефрем с нашия стар познайник Фра Пачифико, който с растящата си популярност, особено след като й бяха принесли в жертва двама якобинци, се радваше на особената чест да участва в яслите на крал Фердинанд.
Така че в един ъгъл на онази част от залата, отредена при откриването на яслите за публиката, Фра Пачифико и магарето му Джакобино позираха пред един скулптор, който ги ваеше от глина и щеше да ги изработи след това от дърво.
След малко ще кажем какво място им беше определено в огромната композиция, която ще представим пред погледа на нашите читатели.
И така, колкото и тежка да е тази задача, нека се опитаме да дадем представа за яслите на крал Фердинанд.
Казахме, че те се подреждаха в театър с големината и дълбочината на Театър Франсе; имаха следователно тридесет и четири до тридесет и шест стъпки ширина и пет-шест раздела от авансцената до кулисите.
Цялото пространство в широчина и дълбочина беше заето от различни сцени, поставени върху подвижни рамки, наредени амфитеатрално и представляващи най-важните моменти от живота на Исуса, от рождението в яслите до разпятието на Голгота, което беше в дъното и стигаше до декора, изобразяващ небето.
Лъкатушна пътека се виеше из целия театър, отвеждайки сякаш от Витлеем към Голгота.
Първата и най-важна сцена беше, както вече казахме, рождението на Христос във витлеемската пещера.
Пещерата имаше две отделения: в по-голямото се виждаше Светата Дева с младенеца Исус, когото държеше в ръцете или по-точно в скута си: от дясната й страна стоеше ревящо магаре, от лявата вол, който ближете протегнатата ръка на младенеца.
В по-малкото се молеше Свети Йосиф.
Над голямото отделение имаше надпис:
а над малкото отделение:
Светата Дева беше облечена разкошно, в сърмен брокат, с елмазена диадема на главата, с обици и гривни с изумруди, с колан от скъпоценни камъни и с пръстени по всички пръсти.
Около главата на младенеца Исус имаше златен ореол.
В отделението за Светата Дева и младенеца Исус беше поставена палма, която минаваше през покрива и се разклоняваше извън яслите: това беше палмата от преданието, която беше отдавна изсъхнала, но отново разлистила се и дала плодове, след като Светата Дева се вкопчила в нея при родилните мъки.
Пред вратата на яслите бяха коленичили тримата влъхви, донесли скъпи накити, съдове и великолепни платове на Божествения младенец. Накитите, съдовете и платовете бяха истински, взети от кралското съкровище или от бурбонския музей; влъхвите носеха ордена Свети Януарий на шия и имаха голяма свита от лакеи, които водеха шест коня, впрегнати във великолепна драпирана каляска. Пещерата с всички тези лица в полуестествена величина се намираше вляво от зрителите, с други думи, откъм градината според театралния израз. Откъм двора, тоест отдясно на зрителите и срещу влъхвите, бяха тримата пастири, водени от звездата; двамата държаха овце, вързани с панделки; третият носеше в ръцете си агне, подир което блееше майката.
Над пастирите, на втори план, беше представено бягството в Египет: Светата Дева на магаре с младенеца Исус в ръце се придружаваше от Свети Йосиф, който вървеше по-назад, а четири ангела в небето я пазеха от слънцето, като придържаха над главата й покров от синьо кадифе със сърмени ресни.