— Е-е, преосвещени — каза той, — и четвърти октомври дойде, а от Виена никаква вест! Противно на обичая си, Ферари закъсня с пет-шест часа. Затова изпратих да ви повикат, убеден, че той няма да се забави, но все пак предпочетох като егоист да се поразвлека с вас, вместо да скучая сам.
— И много добре сте сторили, господарю — отговори Руфо, — защото като минавах през двора, видях, че отвеждаха към конюшната един кон, потънал в пот, а отдалеко зърнах някакъв мъж, когото двама души водеха под ръка. Този човек едва се изкачи по стълбите на вашите покои. По високите ботуши, кожения панталон и куртка с бранденбурги ми се стори, че е нещастникът, когото чакате. Може би го е сполетяла някаква беда.
В същия миг на вратата се показа лакей.
— Господарю — поклони се той, — куриерът Антонио Ферари пристигна и очаква в кабинета ви ваше величество да благоволи да получи донесените телеграми.
— Ето че отговорът дойде, преосвещени — каза кралят.
И без дори да запита лакея дали Ферари се е наранил или е бил ранен, Фердинанд тръгна бързо по една тайна стълба и стигна с Руфо в кабинета си преди куриера, който се движете бавно поради раната и трябваше да се спира на всеки десетина крачки.
След няколко секунди вратата на кабинета се отвори и Антонио Ферари, все още подкрепян от двамата мъже, които му бяха помотали да се качи по стълбите, се появи на прага бледен, с окървавена превръзка на главата.
XLV
ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
Щом забеляза краля, Ферари отстрани двамата мъже, които го подкрепяха, и направи само три крачки — сякаш присъствието на господаря му бе възвърнало силите — после, когато двамата лакеи излязоха и затвориха вратата след себе си, извади с дясната си ръка писмото и го подаде на краля, а с лявата отдаде чест.
— Добре! — каза вместо благодарност кралят, като взе писмото. — Моят глупак е успял значи да падне.
— Господарю — отговори Ферари, — ваше величество знае, че в нито една конюшня из кралството няма кон, способен да ме хвърли на земята. Паднах не аз, а конят ми, а когато падне конят, господарю, пада и конникът, дори да е крал.
— И къде се случи това? — попита Фердинанд.
— В двора на казертинския дворец, господарю.
— Какъв дявол си търсил в двора на казертинския дворец?
— Началникът на станцията в Капуа ми каза, че ваше величество бил в този дворец.
— Вярно е че бях — изръмжа кралят, — но в седем вечерта бях вече заминал от твоя казертински дворец.
— Господарю — обади се кардиналът, като забеляза, че Ферари бледнее и залита, — ако ваше величество желае да продължи разпита, трябва да разреши на този човек да седне, иначе той ще припадне.
— Добре — съгласи се Фердинанд. — Седни, животно!
Кардиналът побърза да дръпне набързо едно кресло. Тъкмо навреме; само след няколко секунди Ферари щеше да се строполи на пода. Сега се строполи в креслото.
Когато кардиналът свърши работата си, кралят, учуден от грижите му към куриера, го дръпна настрана и запита:
— Чухте ли, кардинале? Бил в Казерта.
— Да, господарю.
— Именно в Казерта! — повтори кралят.
После се обърна към Ферари.
— И как стана това? — попита той.
— У кралицата имаше прием, господарю — отговори куриерът. — Дворът беше пълен с каляски. Аз дръпнах доста накъсо поводите и не успях да задържа коня си при обръщането, той падна, а пък аз си разцепих главата о един крайпътен камък.
— Хм! — промълви кралят.
И както въртеше в ръце писмото, сякаш се колебаете дали да го отвори, запита:
— А това писмо от императора ли е?
— Да, господарю: закъснях с два часа, защото императорът беше в Шьонбрун.
— Да видим все пак какво ми пише моят племенник. Елате, кардинале.
— Позволете, господарю, да дам чаша вода на този човек и да му оставя малко амоняк за вдишване, ако ваше величество не му разреши да се прибере в стаята си. В такъв случай ще повикам тези, които го доведоха, да го отведат дотам.
— Не, в никакъв случай, преосвещенейши. Разбирате, че трябва да го разпитам.
В този момент на вратата между кабинета и спалнята се по-драска, а зад вратата се чу скимтене.
Юпитер бе познал гласа на Ферари и по-загрижен за приятеля си, отколкото Фердинанд за служителя си, искаше да го пуснат.