После хлътна в дългата улица Толедо, която през ларго Маркатело, порт’Алба и ларго деле Пине щеше да го изведе на шосето за Капуа, където беше първата спирка на кралската свита, а самият крал щеше да се сбогува истински с жена си и децата си в Казерта, като посети за последен път и своите кенгура. В Неапол кралят съжаляваше най-много за яслите, които бе оставил незавършени.
Извън града го чакаше каляска; той се качи в нея с херцог Д’Асколи, генерал Мак, маркиз Маласпина и отиде с тях в Казерта, където след два часа щяха да пристигнат кралицата, кралското семейство и най-приближените придворни; там щеше да дочака спокойно тръгването на следния ден, което щеше да бъде истинското започване на войната.
XLVIII
НЯКОЛКО СТРАНИЦИ ИСТОРИЯ
При все че нямаме никакво намерение да ставаме историк на тази война, принудени сме да следваме крал Фердинанд в победоносния му поход поне до Рим и да отбележим най-важните събития от него.
Армията на сицилийския крал бе заела вече отпреди повече от месец своите временни позиции; тя беше разделена на три корпуса: двадесет и две хиляди в Сан Джермано, шестнадест хиляди в Абруцо, осем хиляди в равнината Сеса, без да броим шестте хиляди в Гаета, готови да тръгнат като ариергард, щом първите три корпуса потеглят, както и другите осем хиляди, които щяха да отплават за Ливорно под командването на генерал Назели. Първият корпус щеше да се движи под личните заповеди на краля, вторият под командването на генерал Мишру, третият — на генерал Дьо Дама.
Мак, както казахме, командваше първия корпус.
Армията наброяваше следователно петдесет и две хиляди души, без корпуса на Назели, срещу девет или десет хилядите бойци на Шанпионе.
След три-четири дни, прекарани в лагера Сан Джермано, през които кралицата и Ема Лайона, облечени като амазонки, яхнали нагиздени коне, за да покажат умението си да яздят, направиха преглед на първия армейски корпус и с всички възможни средства, с приятни думи и мили усмивки към офицерите, с двойна заплата и вино за войниците повишиха, доколкото можаха, въодушевлението на войската, като на раздяла всички си пожелаха победа; и докато кралицата, Ема Лайона, сър Уилям Хамилтън, Харис Нелсън, посланиците и бароните, поканени на военните тържества, се прибираха в Казерта, армията потегли по даден сигнал в един и същи ден и час от три различни пункта.
Видяхме заповедите, дадени от генерал Макдоналд от името на генерал Шанпионе в деня, когато въведохме читателите си в двореца Корсини, където присъстваха на последователните пристигания на френския посланик и на граф Ди Руво; тези заповеди, както си спомняме, гласяха при наближаването на неаполитанци да се изоставят всички крепости и позиции; затова никак не е чудно, че цялата френска армия започна да се оттегля при нападението на крал Фердинанд.
Генерал Мишру, който образуваше дясното крило с десет хиляди войници, прекоси Тронто, изтласка от Асколи слабия френски гарнизон и по виа Емилиана се насочи към Понто ди Фермо; генерал Дьо Дама, образуващ лявото крило, тръгна по виа Апиа, а кралят, който ръководеше центъра, потегли от Сан Джермано и според установения от Мак боен план пое към Рим през Чеперано и Фрозиноне.
Кралският армейски корпус пристигна в Чеперано към десет часа сутринта и кралят отседна да закуси в къщата на кмета. След закуската генерал Мак, комуто след тръгването от Сан Джермано кралят правеше честта да го приема на трапезата си, помоли за разрешение да повика адютанта си майор Рисках.
Това беше един млад, двадесет и шест-двадесет и осем годишен австриец с отлично възпитание, говорещ френски като родния си език, много изискан в своята елегантна униформа. Той се яви веднага на заповедите на своя генерал. Младият офицер козирува почтително най-напред на краля, след това на генерала и зачака заповедите, които бе дошъл да получи.
— Господарю — каза Мак, — според военните обичаи, особено между възпитани хора, е прието да се уведоми противникът, че имаме намерение да го нападнем; затова смятам за свой дълг да предупредя републиканския генерал, че сме минали границата.
— Такъв ли е военният обичай? — запита кралят.
— Да, господарю.
— Предупредете го тогава, генерале, предупредете го.
— Освен това, като узнае, че ние го нападаме с внушителни сили, може би ще отстъпи крепостта.
— Ах! — промълви кралят. — Това би било съвсем любезно от негова страна.
— Ваше величество позволява значи?
— Разбира се, че позволявам!
Мак завъртя стола си на един крак и се облакъти на масата:
— Майор Улрих — каза той, — седнете пред тази маса и пишете.