— Няма да е мъчно.
— Впрочем ние заминаваме днес. Моля да ме извините, майоре, че разговарям пред вас за всички тия дребни грижи, но вие сте от занаята и ме разбирате. Заминаваме още днес. От вас, Тиебо, искам да се държите само двадесет дни — след двадесет дни аз ще се завърна в Рим.
— О, не се безпокойте, господин генерал, може да бъдат двадесет, двадесет и пет, тридесет дни.
— Само двадесет ми трябват, Тиебо, и дори ви давам честната си дума, че преди да минат двадесетте дни, ще дойда да ви освободя. Ебле — продължи генералът, — вие ще ме настигнете в Чивита Кастелана. Там ще се укрепя, позицията е добра, но все пак ще бъде от полза да се направят някои предни укрепления. Пак ще ме извините, нали, драга майоре?
— Господин генерал, ще повторя топа, което току-що ви каза моят колега Тиебо: не се стеснявайте заради мене.
— Виждате ли, аз съм от тези играчи, които играят с открити карти. Вие имате шестдесет хиляди души, сто оръдия, припаси, които не знаете къде да денете. Аз — ако Жубер не ми изпрати трите хиляди души, които му поисках — имам девет хиляди войници, припаси за петнадесет хиляди оръдейни изстрела и два милиона патрони всичко на всичко. При подобен недостиг на средства разбирате, че е от значение да взема предпазни мерки.
И тъй като австриецът бе забравил кафето си, за да слуша, генералът го подкани:
— Пийте кафето си, докато е топло, майоре. Сципион държи много на своето кафе и препоръчва да се пие всякога горещо.
— То е наистина отлично — каза майорът.
— Изпийте го тогава, млади приятелю, защото, ако нямате нищо против, ще се качим на конете си, за да направим преглед на гарнизона, от който в същото време Тиебо ще избере своите петстотин души.
Майор Рисках изпи до последна глътка кафето си, стана и се поклони в знак на готовност.
Сципион пристъпи към генерала.
— Изглежда, че заминаваме, господин генерал? — попита той.
— Ех, да, драги Сципион! Нали знаеш, в нашия дяволски занаят никога и в нищо не можем да сме сигурни.
— Тогава, господин генерал, ще трябва да стягам багажа, да опаковам книгите, да прибера картите и плановете?
— Не, остави всичко, както си е — ще го намерим, като се върнем. Драги майоре — продължи Шанпионе, докато запас-ваше сабята си, — мисля, че генерал Мак ще стори много добре да се настани в този дворец. Ще намери отлична библиотека и карти — ще го помолите да запази моите книга и планове, аз държа много на тях, те са заедно с двореца нещо като залог, който оставям под ваша охрана. Тук ще му бъде особено удобно и затова, че насреща, както виждате, се издига огромният дворец Фариезе, където по всяка вероятност ще отседне кралят. Негово величество и неговият генерал ще могат да разговарят от прозорците си.
— Ако генералът отседне в този дворец — отговори майорът, — мога да ви уверя, че всички ваши притежания ще бъдат свещени за него.
— Сципион — каза генералът, — една униформа за смяна и шест ризи в куфара. Можете да го наредите веднага и да го закачат зад седлото ми, тръгваме веднага след прегледа на войската.
След пет минути заповедите на Шанпионе бяха изпълнени и пет-шест коня очакваха ездачите си пред вратата на двореца Корсини.
Майорът потърси напразно с поглед своя кон: конярят на генерала му доведе хубав отпочинал кон, с кобури с пистолети на седлото. Улрих фон Рисках погледна въпросително Шанпионе.
— Вашият кон беше уморен, майоре — каза генералът, — оставете го да си почине, ще ви го доведат по-бодър на площад Дел пополо.
Майорът се поклони в знак на благодарност и се качи на коня, Ебле и Тиебо също; малка охрана, сред която блестеше нашият отдавнашен приятел сержант Мартен, който все още се гордеете, че е пътувал от Инри до Рим в пощенска кола заедно с посланик, следваше на няколко крачки зад генерала; Сципион, задържан от домакински грижи, щеше да ги настигне по-късно.
Дворецът Корсини, където — казано мимоходом — е умряла Кристина Шведска, е разположен на десния бряг на Тибър; като протегне ръка, този, който живее там, може да стигне до отсрещната страна на виа Лунгара прекрасната сграда Фарнезина, обезсмъртена от Рафаело. Именно от огромния дворец Фарнезе и от очарователната зала, пристроена към него, Фердинанд бе препесъл всички антични и средновековни шедьоври, които показа — както видяхме — в двореца Казерта на младия банкер Аидрю Бейкър.
Малката група пое нагоре по виа Лунгара, по десния бряг на Тибър; от едната страна на Шанпионе яздеше майор Рисках, от другата — генерал Ебле; полковник Тиебо, малко по-назад, служеше за връзка между първата група и охраната.
Изминаха няколко крачки мълчаливо; след това Шанпионе заговори: