След едночасова обсада цялото гето беше в пламъци.
Тогава вратите се отвориха сами и цялото нещастно население, полуголи мъже, жени, деца, разбудени в съня си, се втурна с ужасени викове към вратите, като порой, срутил яз, и се пръсна, или по-точно се опита да се пръсне из града.
Но тук именно ги чакаше тълпата; всеки пипна по един евреин за собствено жестоко забавление; целият репертоар на мъченията бе опитан върху тези нещастници: едни караха да ходят боси по горящи главни, със свиня в ръце; други обесиха за мишниците между обесените за задните крака кучета, които ги хапеха непрекъснато, побеснели от болка и гняв; трети, разсъблечен до кръста, развеждаха из града с котка на гърба и го биеха с тояги, както са биели Христос; само че тоягите удряха и човека, и животното, което дращеше и хапеше нещастника; други, най-после, по-щастливи, бяха хвърлени в Тибър, където чисто и просто се удавиха.
Забавленията продължиха не само през цялата нощ, по и през следващите два дни с най-разнообразни видоизменения, докато най-после кралят узна и запита какви са хората, подложени на тези мъчения. Отговориха му, че са евреи, имали неблагоразумието да сметнат след провъзгласяването на републиката, че са хора като всички други и следователно приемали християни, купували имоти, напускали гетото, настанявали се в града, продавали книги, лекували се при католически лекари и погребвали мъртвите си при факелно осветление.
Крал Фердинанд с мъка можа да повярва всички тия кощунства, по най-после му показаха декрета на републиката, който даваше граждански права на евреите: той бе принуден да повярва. После запита кои са били тези хора, дотолкова забравили Бога, та да издадат подобен декрет; казаха му, че са консулите Матеи и Дзакалоне.
— Тогава трябва да накажат тях, а не освободените — извика Фердинанд, запазил непоколебимия си здрав смисъл, дори когато беше под властта на предразсъдъците си.
Отговориха му, че са помислили вече за това, търсели виновниците и двама граждани поели задължението да ги предадат.
— Добре — каза кралят, — ако ги предадат, всеки от двамата ще получи по петстотин дуката, а консулите ще бъдат обесени. Слухът за кралската щедрост се разчу и удвои възторга; тълпата се запита какво може да поднесе на един толкова добър крал, споделящ напълно желанията й; започнаха да разискват по този важен въпрос и решиха, че щом кралят е наредил двамата консули да бъдат обесени с редовен палач и на редовни бесила, те ще отсекат последното останало дърво на свободата и ще го направят на цепеници, та кралят да се грее на революционен огън.
И му закараха цяла кола дърва, които той плати щедро с хиляда дуката. Това хрумване му се стори толкова хубаво, че той остави настрана двете най-големи цепеници и ги изпрати на кралицата със следното писмо:
„Мила ми съпруго,
Знаете за моето щастливо влизане в Рим без никаква пречка по пътя, французите се изпариха като дим. Остават наистина петстотин якобинци в крепостта Сан Анджело, но те така кротуват, та мисля, че желаят само едно: да ги забравим.
Мак заминава утре с двадесет и пет хиляди души да даде сражение на французите; по пътя ще се съедини с корпуса на Мишру, така че ще има тридесет и осем до четиридесет хиляди души и ще влезе в бой с французите само ако има сигурни изгледи да ги смаже.
Тук имаме непрекъснати тържества. Ще повярвате ли, че ония жалки якобинци дали права на евреите! От три дни насам населението на Рим ги гони из улиците на града така, както аз ходя на лов за лопатари из горите на Персано и за глигани из Аспронските гори; обещаха ми и нещо по-хубаво: изглежда че са по дирите на двамата консули на така наречената римска република. Определих по петстотин дуката за главата на всеки от тях. Мисля, че ще бъде много назидателно да бъдат обесени, и ако ги обесят, ще доставя на гарнизона на крепостта Сан Анджело изненадата да присъства на екзекуцията им.
Изпращам Ви за Бъдни вечер две дебели цепеници от дървото на свободата от площад Ротонда. Грейте се приятно, Вие и децата, и докато се греете, мислете за Вашия любещ съпруг и баща.
Утре ще издам указ, за да сложа малко ред в еврейските работи, да върна евреите в гетото и да им наложа една разумна дисциплина. Ще Ви изпратя препис от този указ, щом го издам.
Разгласете в Неапол благоволенията, с които ме обсипва Божията добрина; кажете на нашия архиепископ Капече Дзурло да отслужи благодарствен молебен, макар да го подозирам, че е малко якобинец; това ще му бъде за наказание, устройте публични тържества и накарайте Вани да ускори делото на проклетия Николино Карачоло.