Макдоналд — комуто запазваше честта за предстоящото сражение — той остави със седем хиляди души в Боргето, като му заповяда при отбраната да използва колкото може по-добре пощенската станция и околните къщурки, опирайки се на Чивита Кастелана, образуваща крайното дясно крило на френската армия; генерал Льомоан с петстотин души изпрати в клисурите Терни, които се намираха вляво от него, като му каза като Леонид на спартанците: „Умрете там!“ Казабианка и Руска получиха същите заповеди за дефилетата Асколи, образуващи крайното ляво крило. Докато Льомоан, Казабианка и Руска се държат, Шанпионе не се страхуваше от обход, а нападнат само във фронт, той се надяваше, че ще може да се отбранява. Най-после изпрати куриери до генерал Пинятели, който реорганизираше римския легион между Чивита Дукале и Марано, със заповед да тръгне в поход, щом войниците му бъдат готови, и да се присъедини към полския генерал Князкевич, командващ втори и трети батальон от тридесетата бойна полубригада, два ескадрона от 16-и драгунски полк, една рота от 19-и стрелкови конен полк и три оръдия, като тръгне направо срещу неприятелските оръдия, откъдето и да ги чуе.
Освен това бригадният командир Лаюр получи нареждане да заеме с 16-а полубригада позиция в Реняно, пред Чивита Кастелана, а генерал Морис Матио да се насочи към Винянело, за да откъсне неаполитанци от позицията Орте и да им попречи да минат Тибър. Същевременно изпрати куриери по шосето за Сполето и Фолиньо, за да настоят пред Жубер за изпращане на обещаните три хиляди души.
След тези разпореждания той зачака твърдо неприятеля, чието движение можеше да следи напълно от високата си позиция при Чивита Кастелана, където се намирате резерв от хиляда души, които щяха да бъдат изпратени, където стане нужда.
За щастие, вместо да преследва без спиране Шанпионе с многобройната и великолепна неаполитанска кавалерия, Мак загуби три дни в Рим и още три-четири дни, за да събере всичките си сили — тоест четиридесет хиляди души, — и едва тогава да тръгне към Чивита Кастелана. Най-после генерал Мак раздели войската си на пет колони и тръгна в поход. А ето какво според стратезите би трябвало да стори:
Би трябвало да повика от Перуджа корпуса на генерал Назе-ли, превозен и придружаван до Ливорно от Нелсън; би трябвало да премести главните си сили вляво от Тибър и да се разположи в Терни; най-после, да нападне с шесторно по-големи сили малкия отряд на Макдоналд, който, попаднал между седемте хиляди души на Назели и тридесет или тридесет и петте хиляди на Мак — не би могъл да устои на двойното нападение; но Мак, наопаки, разпръсна силите си, като напредна в пет колони и остави свободен пътя за Перуджа.
Вярно е, че населението от околността, с други думи, от Риети, Отриколе и Витербе, въодушевено от прокламациите на крал Фердинанд, бе въстанало и отвред се чуваше готовност за подпомагане на генерал Мак.
Той тръгна, предшестван от прокламация, смешна по своето варварство. Напускайки Рим, Шанпионе бе оставил в болниците триста души, които поверяваше на честта и грижите на неприятелския генерал; но предупреден с бързо писмо от крал Фердинанд за излизането на гарнизона от крепостта Сан Анджело и за начина, по който двамата консули бяха отвлечени от самия ешафод в момента, когато трябваше да бъдат обесени, Мак написа манифест, с който заявявате на Шанпионе, че ако той не изостави позициите си в Чивита Кастелана и се осмели да се защитава там, тези триста души болни, оставени в римските болници, ще отговарят с главата си за всеки войник, който Мак би изгубил в сражението, и ще бъдат предадени на справедливото възмущение на римското население; а това означаваше, че ще бъдат разкъсани от простолюдието на Транстевере.
В навечерието на деня, когато бяха забелязани първите неаполитански колони, тези манифести бяха отнесени до френските предни постове от селяни и попаднаха в ръцете на Макдоналд.
Този честен човек бе неизразимо възмутен.
Той взе перото и написа на генерал Мак следното писмо:
„Господин генерал,
Получих манифеста, внимавайте! Републиканците не са убийци, но аз от своя страна Ви заявявам, че насилствената смърт дори на един болен от римските болници ще бъде смъртна присъда за цялата неаполитанска армия и аз ще дам заповед на моите войници да не оставят пленници.
Вашето писмо ще бъде прочетено след един час на цялата ми армия, сред която заплахите Ви ще предизвикат възмущение и отвращение, които могат да бъдат надминати само от презрението към автора на тия заплахи.