И наистина още в същия миг Макдоналд раздаде дванадесетина манифеста със заповед всеки началник на отряд да ги прочете на войниците си, а сам той препусна към Чивита Кастелана, за да ги предаде на генерал Шанпионе и да получи заповед от него.
Той намери генерала на великолепния сводест мост на Рио Маджоре, построен през 1712 година от кардинал Империали; с полеви далекоглед в ръка генералът разглеждаше околността на града и диктуваше на секретаря си бележки върху военна карта.
Като видя, че Макдоналд препуска към него пребледнял и възбуден, му извика отдалече:
— Генерале, помислих, че ми носите вест за неприятеля, но след като ви видях, разбирам, че съм се излъгал, защото в такъв случай щяхте да бъдете спокоен, а не развълнуван.
— И все пак нося вест от него, генерале — каза Макдоналд, като скочи от коня си, — ето я!
И подаде манифеста.
Шанпионе го прочете без никаква проява на гняв; само сви рамене.
— Не познавате ли човека, с когото имаме работа? — попита той. — Какво отговорихте?
— Най-напред дадох заповед да прочетат манифеста пред войската.
— Добре сте сторили, хубаво е войникът да познава неприятеля си, а още по-хубаво е, когато го презира, но това не е всичко — предполагам, че сте отговорили на генерал Мак?
— Да: че всеки неаполитански войник ще отговаря също с главата си за болните французи в Рим.
— Този път сте сбъркали.
— Сбъркал ли съм?
Шанпионе погледна безкрайно кротко Макдоналд и като сложи ръка на рамото му:
— Приятелю — каза той, — не с кървави репресии републиканците трябва да отговарят на своите врагове. Кралете са всякога много склонни да ни клеветят, затова нека не им даваме повод дори да злословят. Слезте при вашите войници, Макдоналд, и им прочетете заповедта, която ще ви дам.
Той се обърна към секретаря си и му продиктува следната заповед, която секретарят записа с молив:
„Заповед на генерал Шанпионе пред сражението при Чивита Кастелана.“
— Така — прекъсна диктуването Шанпионе — ще се нарича сражението, което ще спечелите утре, Макдоналд.
И продължи:
„Всеки пленен неаполитански войник ще бъде третиран с човечността и кротостта, присъщи на републиканците към победените.
Всеки войник, който би си позволил лоши обноски към обезоръжен пленник, ще бъде строго наказан.
Генералите ще отговарят за изпълнението на горните две заповеди…“
Шанпионе вземаше молива, за да подпише, когато един от конните стрелци, изкалян и ранен в челото, се показа в края на моста и като се насочи право към генерала, каза:
— Господин генерал, неаполитанците изненадаха в Бакано един преден пост от петдесет души и изклаха всички в караулното помещение, а за да не би някой ранен да оцелее и да избяга, подпалиха сградата, която се срути върху нашите хора сред ругатните на кралските войски и радостните викове на населението.
— Е добре, генерале — каза тържествуващо Макдоналд, — какво мислите за държането на нашите неприятели?
— Че то още повече ще подчертае нашето, Макдоналд.
И подписа.
После, тъй като Макдоналд не одобряваше, както изглежда, тази умереност, Шанпионе добави:
— Повярвайте ми, че тъкмо така цивилизацията трябва да отговаря на варварството. Вървете, Макдоналд, моля ви като приятел да обявите незабавно заповедта, а ако е нужно, ви заповядвам това като ваш генерал.
Макдоналд помълча за миг, сякаш се колебаеше; след това прегърна внезапно Шанпионе и го разцелува:
— Бог ще бъде утре с вас, скъпи ми генерале — каза той, — защото вие сте едновременно справедливост, смелост и добрина.
Той яхна отново коня и слезе при своите войници, заповяда им да се строят, мина пред строя и прочете заповедта на генерал Шанпионе, която предизвика бурен възторг.
Бяха последните славни дни на републиката; нашите войници имаха все още някои от великите човешки чувства, последен полъх, слабеещ дъх на революционния дух от 1789, който щеше да се стопи по-късно във възхищението и предаността към един-единствен човек; те останаха и тогава все така велики, но не бяха вече толкова добри.
Шанпионе изпрати веднага куриери до Льомоан и Казабианка, за да им съобщи, че ще бъдат по всяка вероятност нападнати на следния ден, и им заповяда, ако противникът надделее, да му изпратят незабавно куриери, за да може да вземе необходимите мерки. На Лаюр съобщи за случката в Бакано по същия стрелец, който се бе спасил от клането и — още облян в кръв от сражението предния ден — искаше да бъде между първите в утрешния бой, за да отмъсти за другарите и за себе си.
Към три часа следобед Шанпионе слезе от Чивита Кастелана, посети първо предните постове на бригадния командир Лаюр, след това корпуса на Макдоналд; отиде между войниците, припомни им, че са се били при Аркол и Риволи и са свикнали да се сражават един срещу трима; така че да се сражават един срещу четирима е новост, която не бива да ги плаши.