След това им спомена за своята заповед и заповедта на генерал Мак; каза им, че републиканският войник, носител на революционните идеи, е въоръжен апостол, докато войниците на деспотизма са само наемници без убеждения; запита ги дали обичат родината си, дали смятат, че свободата е цел за усилията на всяка разумна пация и дали при това двойно убеждение, с което триста души спартанци без малко не победиха огромната армия на Ксеркс, мислят, че десет хиляди французи ще могат да бъдат победени от четиридесет хиляди неаполитанци.
При това бащинско слово, разбрано от всички, защото Шанпионе не си послужи нито с големи думи, нито с метафори, всички се усмихнаха и само запитаха няма ли да им липсват бойни припаси.
Когато Шанпионе ги увери, че няма подобна опасност, те отговориха:
— Тогава работата е наред.
Вечерта Шанпионе заповяда да раздадат на всяка рота по едно буре монтефиасконско вино, тоест около половин бутилка на човек; чудесен хляб, изпечен пред него в Чивита Кастелана, и по четвърт килограм месо. Това беше сибаритско ядене за хора, на които от три месеца липсваше всичко, а заплата не беше плащана от шест месеца насам.
После препоръча не само на началниците, но и на самите войници най-голяма бдителност.
Вечерта във френските биваци бяха запалени големи огньове и полковите музики свириха „Марсилезата“ и „Прощалната песен“.
Населението, естествено неприятелски настроено, гледаше с изненада от своите села, скрити като засади в пазвите на планините, как тези хора, които утре щяха да се сражават и навярно да умрат, се готвеха за смъртта с песни и веселие. Зрелището беше величествено дори за тези, които не го разбираха.
Нощта мина без тревоги; но изгревът освети цялата армия на генерал Мак, която напредвате в три колони; за четвъртата, тръгнала към Терни, без да се вижда, можеше да се отгатне по облака прах, който вдигаше на хоризонта; най-после, петата, потеглила в навечерието от Бакано за Асколи, изобщо не се виждаше.
Трите колони в ръцете на Мак възлизаха на тридесет хиляди души приблизително; шест хиляди трябваше да нападнат нашите предни постове в крайното ляво крило; четири хиляди трябваше да заемат селото Винянело, от което се виждаше цялото бойно поле; и накрая, най-силният корпус, съставен от двадесет хиляди души и командван лично от Мак, щеше да нападне Макдоналд с неговите седем хиляди души.
Шанпионе беше разположил резервите си по склоновете на планината. А сам той се намираше на върха й, с далекоглед в ръка. Офицерите за свръзка бяха около него, готови да отнесат заповедите му където стане нужда.
Пръв попадна под неприятелски огън бригадният командир Лаюр. Той бе строил хората си пред село Реняно, където бе заповядал да направят бойници в първите къщи.
Войниците, нападащи Лаюр, бяха същите, които бяха изклали предния ден пленниците в Бакано. Мак ги бе напоил с кръв, както постъпват с тигри, за да ги направи не по-смели, а по-свирепи. Те се приближаваха храбро до позицията; но във френската армия съществуваше установено мнение за смелостта на неаполитанската войска, която не се смяташе за особено опасен призрак; Лаюр със своята 15-а бригада, тоест с хиляда души, отблъсна първото нападение, за голяма изненада на неаполитанците, които се хвърлиха повторно, по-ожесточено, и бяха отблъснати отново.
Като видя това, рицарят Мишру, командващ неприятелската колона, повика артилерия и удари първите къщи, където бяха скрити нашите стрелци; къщите много скоро се срутиха и защитниците останаха без заслон. Настъпи моментно смущение, което неаполитанският генерал използва, за да нападне с една колона от три хиляди души, която се втурна към селото и го завзе. Но Лаюр бе преустроил малкия си отряд зад едно възвишение, така че, когато излязоха от селото, неаполитанците бяха посрещнати с такъв силен огън, та трябвате на свой ред да отстъпят.
Тогава Мишру нападна французите с три колони, една от три хиляди души, напредваща по главната улица на селото, и две по хиляда и петстотин души, които го обградиха. Лаюр дочака храбро противника зад естественото прикритие, където се бе заслонил, и не позволи на войниците да се обаждат, докато неприятеля г не дойде толкова близко, та да стрелят в упор; войниците му изпълниха тази заповед буквално; но неаполитанските пълчища бяха така многобройни, че продължаваха да напредват, като последните редици напираха зад първите. Лаюр видя, че врагът ще надделее, затова заповяда на хората си да се строят в каре и да се оттеглят стъпка по стъпка към Чивита Кастелана. Маневрата бе изпълнена като на парад; трите батальона се строиха мигновено в карета под неаполитанския огън и издържаха, без да се разстроят, три особено блестящи кавалерийски нападения.