— Не се безпокойте, добре ще ви платим.
Лицето на началника веднага се проясни.
— С какво трябва да услужа на техни превъзходителства? — попита той.
— Една кола, три пощенски коня и един кочияш, който умее да кара бързо — каза кралят.
— Техни превъзходителства ще получат след четвърт час всичко това — отговори стопанинът.
И тъй като започваше да вали ситен дъжд:
— Дотогава господата ще благоволят да влязат в стаята ми, нали?
— Да, да — отвърна кралят, който бе намислил нещо. — Имаш право. Дай ни веднага една стая!
— А какво трябва да правя с конете на техни превъзходителства?
— Прибери ги в конюшнята, ще дойдат да ги вземат от мое име, от името на херцог Д’Асколи, разбра ли?
— Да, ваше превъзходителство.
Херцог Д’Асколи погледна краля.
— Зная какво говоря — каза Фердинанд, — да влезем и да не губим време.
Стопанинът ги въведе в една стая, където запали две свещи.
— Имам само един кабриолет — обясни той.
— Става и кабриолетът, стига да е солиден.
— О, ваше превъзходителство, човек би стигнал до пъкъла с него.
— Аз отивам само на половината път, така че работата е наред.
— А ще купят ли техни превъзходителства кабриолета?
— Не, но ще ти оставят двата коня, които струват хиляда и петстотин дуката, глупако!
— За мене ли остават конете?
— Ако никой не дойде да ги поиска. Ако ги вземат, ще ти платят кабриолета. Хайде побързай.
— Веднага ваше превъзходителство.
Като видя краля без плащ, цял накичен с ордени, стопанинът се отдръпна заднишком, кланяйки се до земята.
— Да — каза херцог Д’Асколи, — веднага ще ни обслужат. Кордоните на ваше величество изиграха ролята си.
— Така ли мислиш, Д’Асколи?
— Нима ваше величество не видя, че малко остана нашият човек да излезе на четири крака.
— Слушай, скъпи ми Асколи — започна кралят с най-ласкавия си глас, — знаеш ли какво ще направиш?
— Аз ли, господарю?
— Но може би няма да пожелаеш… — добави кралят.
— Господарю — отвърна сериозно Д’Асколи, — ще пожелая всичко, което ваше величество желае.
— О, зная, че си ми предан, зная, че си мой единствен приятел, зная, че си единственият човек, от когото мога да поискам такова нещо.
— Мъчно ли е?
— Толкова мъчно, че ако ти беше на мое място, а аз на твое, не зная дали бих сторил за тебе това, което ще поискам да направиш за мене.
— О, господарю, това не е основание — отговори с лека усмивка Д’Асколи.
— Мисля, че се съмняваш в моето приятелство — каза кралят, — а това е лошо.
— В момента има значение само едно, господарю — възрази с неизказано достойнство херцогът, — и то е ваше величество да не се съмнява в моето.
— Когато ми дадеш това доказателство, няма да се съмнявам вече в нищо, уверявам те.
— Какво е доказателството, господарю? Позволявам си да обърна внимание на ваше величество, че губи много време за нещо навярно съвсем просто.
— Съвсем просто, съвсем просто — промълви кралят, — с една дума, знаеш ли с какво се осмеляват да ме заплашват ония разбойници, якобинците?
— Да: да обесят ваше величество, ако падне в ръцете им.
— Е, добре, драги приятелю, скъпи ми Д’Асколи, става дума да смениш облеклото си с моето.
— Да — каза херцогът, — та ако якобинците ни заловят…
— Разбираш, нали — ако ни заловят, като сметнат, че ти си кралят, ще се занимаят само с тебе, през това време аз ще офейкам, а ти ще обясниш кой си и без да се изложиш на голяма опасност, ще се прославиш, че си спасил владетеля си. Разбираш, нали?
— Не е важно на голяма или на малка опасност се излагам, господарю, важното е да направя услуга на ваше величество.
Херцог Д’Асколи съблече мундира си, подаде го на краля и каза само:
— Вашия, господарю!
Колкото и голям егоист да беше, кралят все пак се трогна от тази преданост; прегърна херцога, притисна го до сърцето си, след това съблече своя мундир, помогна на херцога да го облече със сръчността и бързината на опитен камериер и го закопча от горе до долу въпреки старанията на Д’Асколи да му попречи.
— Така! — каза кралят. — А сега кордоните!
И постави на шията му най-напред кордона на ордена Сан Джорджо Константиниано.
— Не си ли офицер на ордена Сан Джорджо? — попита кралят.
— Съм, господарю, но без феод, ваше величество все обещаваше да учреди феод за мене и за първородните ми потомци.