Затова Вани, обикновено невесел, имаше този ден още по-зловещо изражение. Придружаваше го освен топа и неаполският палач, маестро Донато, заедно с двамата си помощници, дошли нарочно да помогнат при разпита на задържания, ако той продължи не да отрича, а да се забавлява с весели и невероятни шега, непознати в съдебния летопис.
Не споменаваме секретаря, който придружаваше усърдно Вани при всяко негово посещение и от благоговение пред финансовия прокурор така упорито мълчеше, та Николино твърдеше, че Вани води със себе си не жив човек, а чисто и просто своята сянка, облечена като секретар, и то не за да спести държавни пари, както биха могли да помислят някои, като не плаща заплата на този нисш чиновник, а просто за да има винаги подръка секретар, готов да записва разпитите.
За това голямо тържество изтезанието — неприлагано в Неапол и изобщо в кралството на Двете Сицилии, откакто дон Карло бе встъпил на неаполитанския престол, с други думи, отпреди шестдесет и пет години, — което маркиз Вани щеше да има честта да възстанови сега не върху anima vili, а върху член на първите неаполитански родове, на дон Роберто Бранди, управител на затвора, бе дадена заповед да поднови изцяло старинната зала за мъчения в крепостта Сан Елме. Ревностен кралски служител, дон Роберто Бранди, изпитал преди две години неудоволствието да изтърве от крепостта Еторе Карафа, побърза да докаже предаността си към негово величество, като изпълни точно заповедите на финансовия прокурор, така че когато съобщиха за идването на Вани, управителят излезе да го посрещне и каза, самодоволно усмихнат:
— Заповядайте. Надявам се, че ще бъдете доволен от мене.
И въведе Вани в залата, напълно подновена за Николино Карачоло, който не подозираше, че заради него държавата е похарчила за средства за изтезания невероятната сума от седемстотин дуката, от които, според придобитите в Неапол привички, управителят бе сложил половината в джоба си.
Предшестван от дон Роберто и последван от своя секретар, палача и двамата му помощници, Вани слезе в този музей на мъките и както генерал пред сражение разглежда полето, където ще се даде битката, и отбелязва неравностите на почвата, които би могъл да използва, за да победи, и той проучи последователно цялата колекция инструменти, излезли в по-голямата си част от църковните арсенали, защото архивите на инквизицията бяха доказали, че аскетичните мозъци са най-изобретателни, когато става дума за машини, предназначени да предизвикат тръпки от ужас в най-дълбоко скритите фибри на човешкото сърце.
Всеки инструмент беше на мястото си, готов за употреба.
Като остави маестро Донато и двамата му помощници в злокобната зала, осветена само от факли, закрепени на стената в железни ръце, Вани мина в съседната стая, отделена от залата за мъчения с желязна решетка, пред която беше спусната черна вълнена завеса; през тази завеса, недостатъчна да я скрие напълно, светлината на факлите ставаше още по-зловеща.
Пак дон Роберто се бе погрижил да подреди и тази стая, някогашна зала на тайния съд, изоставена заедно със залата за мъчения. Тя се отличаваше само с това, че отникъде не проникваше дневна светлина; мебелировката й се състоеше само от два светилника с по пет свещи; на масата имаше хартия, мастило и пера. От едната страна на масата имаше кресло, от другата — пейка за обвиняемия; до голямата маса, която можеше да се нарече почетна, очевидно запазена за съдията, имаше друга, по-малка, за секретаря.