— С най-голямо внимание, господарю.
— Кралят, за когото се знаеше, че е в Рим, се завръщаше сам, с кабриолет, придружен само от един придворен, облечен с дрехите на краля, а самият крал беше с дрехите на придворния. Това беше вече истинско събитие.
— И то забележително! — промълви кралят.
— Запитах кочияшите от Фонди! И от кочияш на кочияш, като стигнаха до тия от Албано, нашите разбраха, че е имало голямо сражение, неаполитанци били разбити, а кралят — как да изрека това, господарю? — запита абатът, като се поклони почтително, — а кралят…
— Я оплескал!… Ох, извинете, забравих, че сте духовно лице.
— Тогава реших, че ако неаполитанците наистина бягат, ще стигнат на един дъх до Неапол и следователно има само един начин да се спрат французите, защото, ако не ги спрат, те ще гонят нашите по петите им.
— Да видим начина — вмеси се Руфо.
— То е да разбунтуваме Абруцио и Казерта. Щом не можем да противопоставим армия, да противопоставим народа.
Руфо погледна Пронио.
— Вие да не сте случайно гений, синьор абате? — запита той.
— Кой знае? — отвърна абатът.
— Така ми се струва, господарю.
— Оставете го да продължи, оставете го да продължи — каза кралят.
— И така, тази сутрин взех един кон от племенника си и пристигнах в галоп до Капуа. На пощенската станция в Капуа разпитах и научих, че негово величество е в Казерта. Тогава дойдох в Казерта и се явих смело пред вратата на двореца като пратеник на никозийския епископ монсеньор Роси, изповедника на негово величество.
— Познавате ли монсеньор Роси? — запита Руфо.
— Никога не съм го виждал — отговори абатът, — но надявам се кралят да ми прости тази лъжа, като има предвид доброто ми намерение.
— То се знае, че ви прощавам — заяви кралят. — Ваше преосвещенство, дайте му веднага опрощение.
— Сега, господарю, знаете вече всичко — продължи Пронио. — Ако кралят възприеме моя план за въстание, то ще пламне като барут, ще обявя свещена война и преди да минат осем дни, ще разбунтувам целия край от Аквила до Теано.
— И ще направите това съвсем сам? — попита Руфо.
— Не, монсеньор, ще взема двама помощници.
— Кои са тези хора?
— Единият е Гаетано Мамоне, по-известен с името мелничаря от Сора.
— Не чувах ли това име — понита кралят — във връзка с убийството на двамата якобинци Дела Торе?
— Възможно е, господарю — отговори абат Пронио, — нарядко се случва Гаетано Мамоне да не е налице при убийство из околността. Той всякога надушва къде има кръв.
— Познавате ли го? — попита Руфо.
— Приятел ми е, ваше преосвещенство.
— А кой е другият?
— Един много надежден разбойник, господарю, казва се Ми-келе Пеца, но си избра прякора Фра Дяволо, вероятно защото няма нищо по-вероломно от монах и нищо по-зло от дявол. Само двадесет и една годишен, той е вече главатар на банда от тридесет души, които се крият из Миняно. Влюбен беше в дъщерята на един колар от Итри, поиска, както му е редът, да се ожени за нея, но му отказаха. Тогава той предупреди честно и почтено съперника си, на име Пепино, че ще го убие, ако не се откаже от Франческа — така се казва девойката. Съперникът му не се отказа и Микеле Пеца си удържа думата.
— Искате да кажете, че го уби? — попита Руфо.
— Аз съм му изповедник, ваше преосвещенство. Преди петнадесет дни с шестима от най-решителните си хора той се промъкнал нощем в къщата на коларя, бащата на Франческа, през градината, която води към планината, грабнал девойката и я отвлякъл. Изглежда, че този хубостник умее да накара жените да се влюбят в него. Франческа обичаше своя Пепино, но сега боготвори Фра Дяволо и му помага така, сякаш цял живот е била разбойник.
— Това ли са хората, които смятате да използвате? — попита кралят.
— Господарю, човек не може да разбунтува цяла област със семинаристи.
— Абатът е прав, господарю — каза Руфо.
— Добре! И обещавате успех с тия средства?
— Отговарям за успеха.
— Ще разбунтувате Абруцио и Казерта?
— От децата до старците. Познавам всички и всички ме познават.
— Изглеждате много уверен в работата си, драга абате — обади се кардиналът.
— Толкова уверен, че съм съгласен ваше преосвещенство да ме застреля, ако не успея.
— И така, смятате да вземете за помощници вашия приятел Гаетано Мамоне и оня, на когото сте изповедник — Фра Дяволо?
— Смятам да ги направя капитани като себе си — те не струват по-малко от мене, нито аз струвам по-малко от тях. Нека само кралят подпише заповед за назначаването ни, за да покажем на селяните, че действаме от негово име, и аз поемам задължение за всичко друго.