— И кой е направил това? — запита той.
— Господарю — отговори кардиналът, — не назовавам никого. Казвам: дали са му. Кой? Не зная. Направили са го. Само това зная.
— По-нататък?
— Ваше величество иска да стигне до края, пали?
— Разбира се, че искам да стигна до края!
— Е, добре, господарю, Ферари припада от удара, приспиват го за по-голяма сигурност с опиум, вземат писмото от джоба му, разпечатват го, като поставят восъка над запалена свещ, прочитат го и тъй като то съдържа противното на това, което се е очаквало, заличават написаното с оксалова киселина.
— Как можете да знаете точно с каква киселина?
— Ето шишенцето, в което тя не само е била, но и сега е. Както виждате, само половината е била използвана за тази операция.
И както бе извадил от джоба си кафеената лъжичка, така кардиналът извади и едно наполовина празно шишенце с някаква очевидно дестилирана течност, бистра като планинска вода.
— И вие казвате — продължи кралят, — че с тази течност може да се заличи написаното?
— Нека ваше величество благоволи да ми даде някое маловажно писмо.
Кралят взе от масата първата попаднала му просба, кардиналът капна няколко капки от течността върху написаното, размаза ги с пръст върху четири-пет реда и почака.
Написаното най-напред пожълтя, после започна постепенно да изчезва.
Кардиналът изми хартията с обикновена вода и между редовете, писани по-горе и по-долу, посочи на краля бяло пространство, което изсуши на огъня, а след това без друга подготовка написа два-три реда.
Опитът беше напълно задоволителен.
— Ах, Сан Никандро, Сан Никандро! — промълви кралят. — Като си помисли човек, че можеше да ме научиш на всичко това!
— Той не е могъл, господарю, защото сам не го е знаел, но би могъл да поръча на други, по-сведущи от него, да ви научат.
— Да се върнем на въпроса — каза кралят с въздишка. — Какво е станало по-нататък?
— Станало е това, господарю, че след като са сменили отказа на императора със съгласие, са запечатали отново писмото с печат като този на негово императорско величество, само че тази операция е била извършена нощно време, на свещ, и са го запечатали с малко по-тъмен восък от първоначалния.
Кардиналът показа на краля печата от писмото.
— Ето, господарю — обясни той, — вижте разликата между горния и долния пласт. На пръв поглед цветът изглежда същият, но като погледнете по-внимателно, забелязвате лека и все пак видима разлика.
— Вярно! — извика кралят. — Така е наистина.
— Впрочем — продължи кардиналът — ето и пръчката восък, послужила за запечатване на писмото. Ваше величество вижда, че цветът й е точно като на горния пласт.
Кралят гледаше учудено трите веществени доказателства: лъжичката, шишенцето и восъка, които Руфо му показа, а сега слагаше последователно на една маса.
— И как си доставихте тази лъжичка, това шишенце и този восък? — запита кралят, толкова заинтересуван от това съобразително издирване на истината, че не искаше да пропусне нито една подробност от него.
— О, много просто, господарю. Аз съм почти единственият лекар във вашето селище Сан Леучо, затова идвам от време на време в дворцовата аптека за някои лекарства. Тази сутрин дойдох както обикновено в аптеката, само че с определена цел, намерих тази лъжичка върху нощната масичка, това шишенце в стъкления шкаф и тази пръчка восък на масата.
— И това ви беше достатъчно, за да откриете всичко?
— Кардинал Дьо Ришельо искал да види само три реда от почерка на някое лице, за да заповяда да го обесят.
— Да — отвърна кралят, — за жалост има хора, които не можете да обесите, каквото и да са направили.
— А сега — продължи кардиналът, като погледна втренчено краля — държите ли много на Ферари?
— Разбира се, че държа.
— В такъв случай, господарю, не ще бъде зле да го отдалечите за известно време. Мисля, че неаполският въздух е много вреден за него понастоящем.
— Така ли мислите?
— Не само мисля, господарю, убеден съм.
— В такъв случай работата е съвсем проста: ще го пратя във Виена.
— Уморително пътешествие, господарю, но има и полезна умора.
— Вие разбирате впрочем, преосвещенейши, че искам съвестта ми да е чиста по въпроса, затова ще изпратя на моя зет императора писмото, в което той ми казва, че ще тръгне на поход, щом аз вляза в Рим, и ще го запитам на свой ред какво мисли в случая.
— А за да не се усъмни в нищо, ваше величество днес ще замине заедно с всички за Неапол, като поръча на Ферари да ме намери тази нощ в Сан Леучо и да изпълни заповедите ми така, като че те изхождат от ваше величество.
— А вие?
— Аз ще пиша на императора от името на ваше величество, ще му изложа подозренията ви и ще го помоля да изпрати отговора си до мене.