— Чудесно! Но Ферари ще попадне в ръцете на французите — знаете, че пътищата са завардени.
— Ферари ще отиде през Беневенто и Фоджа в Манфредония. Оттам ще вземе кораба за Триест, а от Триест ще пътува пак с пощенска кола до Виена, ако времето е хубаво. Така ще спести два дни пътуване и двадесет и четири часа умора и ще се върне по същия път.
— Вие сте чудесен човек, скъпи ми кардинале! За вас няма нищо невъзможно.
— Удобно ли е всичко това за ваше величество?
— Щях да бъда много придирчив, ако не ми е удобно.
— Тогава, господарю, да се занимаем с други въпроси — знаете, че всяка минута струва един час, всеки час — един ден, всеки ден — една година.
— Да се занимаем с абат Пронио, нали? — каза кралят.
— Именно, господарю.
— Мислите ли, че е успял да изчете молитвеника си? — запита със смях кралят.
— Ако не е имал време да го изчете днес — отговори Руфо, — ще го прочете утре. Той не се страхува за спасението на душата си поради такава дреболия.
И Руфо позвъни.
На вратата се яви лакей.
— Съобщете на абат Пронио, че го чакаме — каза кралят.
LXIV
ЕДИН УЧЕНИК НА МАКИАВЕЛИ
Пронио не накара да го чакат.
Кралят и кардиналът видяха, че четенето на свещената книга не бе променило свободното държание, което бяха забелязали вече у абата. Той влезе, спря се до вратата и се поклони почтително най-напред на краля, след това на кардинала.
— Съм на заповедите на ваше величество.
— Заповедите ми са лесни за изпълнение, драги абате: заповядвам да направите всичко, което ми обещахте.
— Готов съм, господарю.
— Да се уговорим тогава.
Пронио погледна краля; явно беше, че не разбира думите: да се уговорим.
— Искам да зная условията ви — продължи кралят.
— Условията ми?
— Да.
— Моите условия? Аз не поставям никакви условия на ваше величество.
— Искам да зная, ако предпочитате, каква награда очаквате от мене.
— Само да служа на ваше величество и ако стане нужда, да умра за вас.
— Само това ли?
— Разбира се.
— Не искате архиепископия, епархия, дори малко абатство?
— Ако съм служил добре, когато всичко се свърши, когато французите бъдат вън от кралството, ако съм служил добре, ваше величество ще ме възнагради. Ако съм служил зле, ще заповяда да ме разстрелят.
— Какво ще кажете за тия приказки, кардинале?
— Ще кажа, че не ме учудват, господарю.
— Благодаря на ваше преосвещенство — поклони се Пронио.
— В такъв случай — каза кралят — трябва само да ви дам заповед за назначение?
— Една за мене, господарю, една за Фра Дяволо и една за Мамоне.
— Техен пълномощник ли сте? — пропита кралят.
— Не съм ги виждал, господарю.
— И отговаряте за тях, без да сте ги виждали?
— Както за себе си.
— Напишете заповедта за господин абата, преосвещенейши.
Руфо седна до една маса, написа няколко реда и прочете написаното:
„Ние, Фердинанд Бурбонски, крал на Двете Сицилии и на Ерусалим,
Заявяваме:
като имаме пълно доверие в красноречието, родолюбието, военните дарби на абат Пронио,
го назначаваме
наш капитан в Абруцо и в Тера ди Казерта, а при нужда, за всички останали области на кралството ни;
одобряваме
всичко, каквото той ще направи за отбрана на територията на това кралство и за недопускане на французите в него, упълномощаваме го да подпише заповед за назначението на двама души, които той ще намери подходящи да го следват в благородната му задача, и обещаваме да признаем за водачи на отряди двамата мъже, избрани от него.
В уверение на което му издаваме настоящата заповед.
В нашия дворец Казерта, 10 декември 1798 година.“
— Така ли, синьор абате? — обърна се кралят към Пронио, след като изслуша прочетеното от кардинала.
— Да, господарю. Забелязвам само, че ваше величество не е пожелал да поеме отговорността да подпише заповедите за двамата капитани, които имах честта да му препоръчам.
— Но ви давам правото да ги подпишете вие — искам да бъдат задължени на вас.
— Благодаря на ваше величество и ако благоволите да сложите под тази заповед подписа и печата си, остава ми само да ви поднеса смирените си благодарности и да замина, за да изпълня заповедите ви.
Кралят взе перото и подписа, после извади печата от бюрото и го притисна до подписа си.
Кардиналът се приближи до краля, за да му прошепне нещо.
— Така ли мислите? — запита кралят.
— Такова е скромното ми мнение, господарю.
Кралят се обърна към Пронио.