— Кардиналът смята — започна той, — че синьор абатът по-добре от всеки друг…
— Господарю — прекъсна го с поклон Пронио, — моля ваше величество да ме извини, но от пет минути насам съм капитан от доброволческите дружини на ваше величество.
— Извинете, драги капитане — отговори със смях кралят, — забравих това, или по-точно си припомних, че сте абат, като видях от джоба ви да се показва един ъгъл от молитвеника.
Пронио извади от джоба си книгата, привлякла вниманието на негово величество, и му я подаде.
Кралят я отвори и прочете на първата страница:
„Владетелят“ — Макиавели.
— Какво е това? — запита той. Защото не познаваше нито съчинението, нито автора.
— Господарю — отговори Пронио, — това е молитвеникът на кралете.
— Знаете ли тази книга? — обърна се Фердинанд към Руфо.
— Знам я наизуст.
— Хм! — промълви кралят. — Аз знам наизуст само Богородице дево и нея дори мисля, че съм позабравил вече, откакто я научих от Сан Никандро. Както и да е!… И така, казаха ви, капитане, щом сте капитан, че според кардинала, който току-що ми прошепна това на ухото, вие ще съумеете по-добре от всеки друг да съчините възвание към населението на двете области, където сте назначен да командвате.
— Негово преосвещенство е дал добър съвет, господарю.
— И вие ли сте на неговото мнение?
— Напълно.
— Седнете тогава и пишете.
— От името на негово величество ли трябва да говоря или от свое име? — запита Пронио.
— От името на краля, господине, от името на краля — побърза да отговори Руфо.
— Добре, да бъде от името на краля, щом така желае кардиналът — каза Фердинанд.
Пронио се поклони на краля, за да му благодари за позволените не само да пише от името на своя владетел, но и да седне в неговото присъствие и без затруднения, без задрасквания написа направо:
„Докато аз съм зает в столицата на християнския свят да възстановявам светата църква, французите, пред които правех всичко възможно да живеем в мир, заплашват да навлязат в Абруцо. Затова въпреки опасността, на която се излагам, аз ще се опитам да мина през техните линии, за да се върна в застрашената столица, а щом се върна в Неапол, ще изляза срещу тях с многобройна армия, за да ги унищожа. Нека междувременно населението грабне оръжието и се притече в защита на религията, на своя крал, по-точно на своя баща, готов да пожертва живота си, за да запази на своите поданици олтарите, имотите, честта на жените им и свободата! Всеки, който не се яви под знамената на свещената война, ще се смята за изменник на родината. Всеки, който ги изостави, след като се е наредил под тях, ще бъде наказан като бунтовник и враг на църквата и държавата.
Пронио подаде прокламацията на краля, за да я прочете.
А кралят я подаде на кардинала с думите:
— Не разбирам много добре, преосвещенейши.
Руфо зачете на свой ред.
Пронио, който не се загрижи особено за изражението на краля по време на четенето, започна да следи с най-голямо внимание впечатлението от четенето по лицето на кардинала. Два-три пъти, докато четеше, Руфо погледна Пронио и всеки път срещаше погледа на новия капитан.
— Не съм се измамил във вас, господине — обърна се той към Пронио, когато свърши четенето, — способен човек сте!
После се обърна към краля:
— Смея да заявя, господарю, че никой в кралството не би съчинил по-умела прокламация, и ваше величество може смело да я подпише.
— Такова ли е мнението ви, преосвещенейши, и не намирате ли да възразите нещо?
— Моля ваше величество да не променя нито една сричка.
Кралят взе перото.
— Както виждате — каза той, — подписвам на доверие.
— Вашето малко име, господине? — обърна се Руфо към абата, докато кралят подписваше.
— Джузепе, монсеньор.
— А сега, господарю, — каза Руфо, — докато още държите перото, можете да добавите след подписа си:
„Капитан Джузепе Пронио е натоварен вместо мен и от мое име да разпространи тази прокламация и да се погрижи изказаните мои намерения да бъдат вярно изпълнени.“
— Мога ли да добавя това? — запита кралят.
— Можете, господарю.
Кралят написа без възражение думите, продиктувани от Руфо.
— Готово — каза той.
— И още, господарю — продължи Руфо, — докато господин Пронио ни изготви прение от тази прокламация — чувате ли, капитане, кралят толкова много харесва вашата прокламация, че иска да има копие от нея! — Ваше величество ще подпише за капитана един чек за десет хиляди дуката.
— Монсеньор! — промълви Пронио.
— Оставете ме да действам, господине.
— Десет хиляди дуката… охо-о! — промълви кралят.