— Ще тръгнем срещу тях, ще тръгнем срещу тях! — измърмори бекайото, като намери предложението на Микеле за малко рисковано. — Лесно е да се каже!
— И още по-лесно се върши, приятелю бекайо! Трябва само едно нещо. Вярно е, че то не се намира под кожата на овцете, които колиш — трябва смелост. Аз знам от сигурен източник, че французите не са повече от десет хиляди, а ние в Неапол сме шестдесет хиляди ладзарони — силни, яки, със здрави ръце, крака и очи.
— Със здрави очи, със здрави очи — повтори бекайото, като долови в думите на Микеле намек за своята злополука, — лесно ти е на тебе да приказваш така.
— Добре — продължи Микеле, без да се засегне от прекъсването на бекайото, — нека всеки от нас се въоръжи с нещо, ако ще да е дори с камък и прашка като пастира Давид, и да убие само една шеста част от всеки французин. Пак ще ги свършим, защото ние сме шестдесет хиляди, а те са десет хиляди — това няма да е мъчно, особено за тебе, бекайо, щом, както казваш, си се борил вече сам срещу шестима.
— Вярно е — каза бекайото, — че който ми попадне в ръцете…
— Да — прекъсна го Микеле, — но, според мене, не трябва да чакаш да ти попаднат в ръцете, защото тогава ние ще бъдем в ръцете им. Трябва да ги пресрещнем, да се бием с тях навред, където ги намерим. Всеки мъж струва колкото друг мъж, дявол го взел! Щом аз не се страхувам от тебе, нито от Палиучела, нито от тримата сина на Басо Томео, които постоянно повтарят, че ще ме пребият, а още не са ме пребили, ако шестима се страхуват от един, ще рече, че са страхливци.
— Прав е Микеле, прав е! — извикаха няколко гласа.
— Добре тогава — продължи Микеле, — докажете, че съм прав. Аз искам само да вървя на смърт! Които искат да умрат с мене, да кажат!
— Аз! Аз! Аз! Ние! Ние! — викнаха петдесетина души. — Искаш ли да ни станеш главатар, Микеле?
— Разбира се — каза Микеле. — Готов съм.
— Да живее Микеле! Да живее Микеле! Да живее нашият капитан! — завикаха множество гласове.
— Ето че станах капитан! — засмя се Микеле. — Изглежда че предсказанието на Нано започна да се сбъдва! Искаш ли да ми станеш лейтенант, Палиучела?
— Ей Богу, с радост ще стана — отговори този, към когото се бе обърнал Микеле. — Ти си добър момък, макар да се гордееш малко, че си учен, както и да е, щом не може без главатар, по-добре е той да знае да чете, да пише и да смята, отколкото нищо да не знае.
— Добре — продължи Микеле, — тези, които са съгласни да им бъда главатар, да ме чакат на страда Карбонара с каквото оръжие могат да намерят. Аз отивам да си взема сабята.
Сред тълпата настъпи голямо раздвижване; всеки тръгна на-някъде, стотина души, готови да признаят за главатар Лудия Микеле, се отделиха от групата и тръгнаха да търсят задължителното оръжие, без каквото нямаше да ги приемат в отряда на капитан Микеле. Нещо ставате и в другия край на града, между Толедо и Вомеро, навръх Инфраската, в подножието на хълма деи Капучини.
На връщане от просия със своя приятел Джакобино, Фра Пачифико бе видял мъжете, които тичаха с прокламации под лявата мишница и ги разлепваха по стените, щом намереха удобно място; братът просител се приближи заедно с други любопитни пред афиша, разчете го с мъка, защото не беше учен от ранга на Микеле, но все пак го разчете и при тия неочаквани вести войнствеността му пламна, както можем да предположим, много повече от всеки друг път, щом узна, че омразните му якобинци се готвят да минат границите на кралството.
Той удари яростно о земята своята лаврова тояга, поиска думата, качи се на един камък и както държеше Джакобино за поводите, обясни сред набожна тишина на огромния кръг, насъбран около него поради голямата му известност, какво нещо са французите; а французите бяха според Фра Пачифико безверници, нечестивци, които грабят, крадат жени, колят деца, не вярват, че мадоната от Пие ди Грота движи очите си, нито че косата на Христос от Кармине расте толкова много, та всяка година трябвала я подрязват; Фра Пачифико смяташе всички французи за дяволски изчадия и за доказателство заявявате, че всички, които е виждал, имали някъде по тялото си следа от нокти, положителен знак, че им е писано рано или късно да попаднат в ноктите на сатаната; затова беше наложително по всички възможни начини да им се попречи да влязат в Неапол; иначе Неапол щеше да бъде изгорен от край до край и да изчезне от лицето на земята, сякаш е бил затрупан с пепел като Помпей или с лава като Херкулан.
Речта на Фра Пачифико, особено заключението й, направиха най-голямо впечатление на слушателите. Из множеството се чуха възторжени викове; два-три гласа питаха дали, ако неаполитанското население въстане против французите, и Фра Пачифико ще тръгне лично против неприятеля. Фра Пачифико отговори, че не само той, но и магарето му Джакобино служат на краля и на църквата и с това скромно животно, избрано от Христос за тържественото му влизане в Ерусалим, той е готов да поведе към победа тези, които пожелаят да се сражават заедно с него.