Кралят би бил щастлив, ако можеше да намери повод да се разсърди; но нямаше предлог за гняв при подобна сдържаност и почит.
— Хм! — изсумтя той. — Хм!
И след две-три секунди мълчание каза:
— Добре, адмирале, ще се посъветвам с вас.
И наистина той вече се обръщаше към Карачоло, когато един лакей влезе откъм кралските покои, приближи се до краля и му каза полугласно няколко думи, които Карачоло не чу и не се постара да чуе.
— А-а! — каза кралят. — Тук ли е?
— Да, господарю. Завчера в Казерта ваше величество му бил казал, че трябва да поговори с него.
— Вярно е.
После се обърна към Карачоло:
— Това, което има да ми кажете, господин адмирал, може ли да се каже пред свидетели?
— Пред целия свят, господарю.
— Тогава — каза кралят, като се обърна към лакея — въведете го. Впрочем — продължи той, като се обърна към Карачоло — този, който иска да бъде приет, е приятел, повече от приятел — съюзник: славният адмирал Нелсън.
В същия миг вратата се отвори и лакеят възвести тържествено:
— Лорд Харис Нелсън Нилски, барон Барнъмтърп, херцог Броите!
Лека усмивка, нелишена от горчивина, пробягна по устните на Карачоло при изброяването на тия титли. Нелсън влезе; като не знаеше кой е при краля, той втренчи сивото си око в човека, който го бе изпреварил в кралския кабинет, и позна адмирал Карачоло.
— Не е нужно да ви представям един на друг, нали, господа? — запита кралят. — Вие се познавате.
— Да, господарю, от Тулон — отговори Нелсън.
— Имам чест да ви познавам от по-рано, господин адмирал — отговори Карачоло с обичайната си учтивост. — Познавам ви още от деня, когато по канадското крайбрежие вие се сражавахте с един бриг срещу четири френски фрегати и им се изплъзнахте, като минахте с кораба си проток, който се смяташе дотогава непроходим. Беше през 1786, струва ми се — преди дванадесет години.
Нелсън се поклони; и той, суровият моряк, не бе свикнал на такъв език.
— Милорд — каза кралят, — адмирал Карачоло идва да ми предложи съвет по положението, което ви е известно. Седнете да чуете какво ще ми каже адмиралът. Когато свърши, ще отговорите, ако има да кажете нещо. Само, казвам ви предварително, ще бъда щастлив, ако двама така видни военни, толкова добре запознати е военното изкуство, са на едно и също мнение.
— Ако лорд Нелсън, както съм уверен — каза Карачоло, — е истински приятел на кралството, надявам се, че в мненията може да има само малки различия в подробностите, които не ще ни попречат да бъдем съгласни по основните въпроси.
— Говори, Карачоло, говори — каза кралят, връщайки се към обичая на испанските и неаполските крале да се обръщат към поданиците си на ти.
— Вчера — започна адмиралът — в града се пръсна слух, надявам се, неверен, че ваше величество, загубил надежда да защити кралството си по суша, е решил да се оттегли в Сицилия.
— А ти, както изглежда, си на противното мнение?
— Господарю — отговори Карачоло, — аз съм и ще бъда всякога на страната на честта и против позорните съвети. В случая, господарю, честта на кралството, следователно честта на вашето име, налага столицата да бъде отбранявана до последна възможност.
— Знаеш ли — запита кралят — в какво положение се намираме?
— Да, господарю, то е лошо, но не безнадеждно. Армията се е пръснала, но не е унищожена — три-четири хиляди убити, шест до осем хиляди пленници, приспаднете ги от петдесет и две хиляди души, остават ви четиридесет хиляди, а това прави една армия четири пъти по-многобройна от тази на французите, която ще се сражава на своя територия, ще отбранява непревземаеми дефилета, ще има поддръжката на населението от двадесет града и шестдесет села, подкрепата на три непревземаеми крепости, които неприятелят няма материална възможност да обсади: Чивитела дел Тронто, Гаета и Пескара, без да броим Капуа, последния достъп и най-силна защитна стена на Неапол, докъдето французите дори няма да стигнат.
— И ти би се наел да събереш тази армия?
— Да, господарю.
— Обясни ми по какъв начин, ще ми направиш голямо удоволствие.
— Имам под моя заповед, господарю, четири хиляди моряци, те са изпитани бойци, а не войници от вчера като вашата сухопътна армия, дайте заповед, господарю, и аз тръгвам веднага с тях — хиляда души ще отбраняват прохода между Итри и Сеса, хиляда души между Сора и Сан Джермано, хиляда души прохода между Кастел ди Сангро и Изерния. Останалите хиляда — моряците са годни за всичко, милорд Нелсън знае това по-добре от всеки друг, защото е вършил чудеса със своите! — останалите хиляда, превърнати в пионери, ще се заемат да укрепят трите прохода и да обслужват там артилерията. С тях, дори само с нашите абордажни куки, ще задържа напора на французите, колкото и страшно да бъде, а когато вашите войници видят как умират моряците, те ще се присъединят към тях, господарю, особено ако ваше величество е там, за да им бъде знаме.