— Да, господарю.
Възхитен от срещата си с краля, Карачоло си отиде, разчитайки на полученото двойно обещание.
Кралят го проследи с подчертано доброжелателство.
— И като си помисля, че можех да извърша глупостта да се скарам с такъв човек заради една проклетница като кралицата и заради някаква хубостница като лейди Хамилтън!
LXVIII
КОГАТО СЕ ОБЯСНЯВА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СВОБОДНИТЕ И НЕЗАВИСИМИТЕ НАРОДИ
Кралят удържа обещанието, което бе дал на Карачоло: заяви категорично в съвета, че след народната манифестация от предния ден е решил да остане в Неапол и да попречи с всички средства на французите да навлязат в кралството.
Невъзможно беше да се противопоставят на едно така ясно изразено решение; би могла да се противопостави само кралицата, но успокоена от обещанието на Ектън, че ще убеди краля да заминат за Сицилия, тя се бе отказала от една открита борба, при каквато Фердинанд имаше обичая да се заинатява.
Когато излезе от съвета, кралят намери в кабинета си кардинал Руфо, който от своя страна бе изпълнил с обичайната си точност уговореното с краля: Ферари го бе намерил през нощта и след половин час бе заминал през Манфредония за Виена заедно с подправеното писмо, за да го представи на императора, с когото Фердинанд държеше да не се кара, защото само той със своето влияние в Италия можеше да го подкрепя срещу Франция, както и при обратно положение само Франция можеше да го подкрепя срещу Австрия.
Една обяснителна бележка от името на краля, писана и подписана от Руфо, придружаваше писмото и разясняваше загадката, която императорът никога не би могъл да разгадае.
Кралят разказа на кардинала какво се беше случило между него, Карачоло и Нелсън; кардиналът одобри напълно решението но краля и настоя за един разговор с Карачоло в присъствието на негово величество. Уговориха се да изчакат, докато научат какво впечатление е направил в Абруцо манифестът на Пронио и според това да вземат решение.
Същия ден кралят бе посетен и от младия корсиканец Ди Чезаре; спомняме си, че той го бе произвел капитан и му бе заповядал да се яви с капитанската униформа, за да може да се увери, че нарежданията му са били изпълнени и министърът на войната е издал съответната заповед. Ектън, натоварен с изпълнението на височайшата воля, се бе погрижил да я изпълни точно и младежът — когото лакеите започнаха да смесват с престолонаследника — се яви пред краля със заповедта и униформата си.
Младият капитан беше радостен и горд; той идваше да сложи в нозете на краля своята и на другарите си преданост; само едно пречеше да даде незабавно на негово величество доказателство за тази преданост: старите принцеси се позоваваха на дадената дума младежите да им бъдат телохранители и щяха да ги освободят от това задължение едва когато се качат на кораба, който трябваше да ги откара в Триест; затова седмината бяха обещали да ги придружат до Манфредония, откъдето принцесите щяха да отплават; веднага след това щяха да се завърнат в Неапол, за да заемат поста си между защитниците на престола и олтара.
Известията, които очакваха от Пронио, не закъсняха; те надминаваха всички надежди. Словото на краля бе прозвучало като глас Божи; свещеници, благородници, кметове го разгласяваха; викът: „На оръжие!“ бе прокънтял от Изолета до Капуа и от Аквила до Итри; Пронио се бе срещнал с Фра Дяволо и с Мамоне, съобщил им бе задачата, която им отреждаше, и те я приеха с възторг; със заповедта за назначение в ръка, с кралското име на уста, те имаха безгранична власт, тъй като законът ги покровителстваше, вместо да ги наказва. Щом можеха да придадат политически оттенък на своето разбойничество, те обещаха да разбунтуват цялата страна.
Разбойничеството е всъщност национална черта в областите на Южна Италия; то е местен плод, който вирее в планините; като говорим за произведенията на Абруцо, Казерта, Базиликате и Калабрия, можем да кажем: в долините расте пшеница, царевица и смокини; по хълмовете маслини, орехи и грозде; из планините — разбойници. В споменатите области разбойничеството е занаят като всеки друг. Стават разбойници, както стават хлебари, шивачи, обущари. Занаятът не е позорен; бащата, майката, братът, сестрата на разбойника не са ни най-малко опетнени от професията на своя син или брат, защото самата професия не е никакво петно. Разбойникът действа осем-девет месеца през годината, с други думи, през пролетта, лятото и есента; само снегът и студът го прогонват от планините и връщат в селото му. Той се прибира там добре посрещнат, вижда се с кмета, поздравяват се взаимно, защото разбойникът е често пъти негов приятел, а понякога и роднина.