— Какво идвате да ми предложите тогава, полковник? — запита емигрантът генерал.
— Каквото се предлага на командир, който се намира във вашето положение, генерале: да сложите оръжие.
Този път се усмихна генерал Дьо Дама.
— Господин началник-щаб — отговори той, — когато човек командва седем хиляди души и когато всеки от тези седем хиляди има по осемдесет патрона в чантата си, той не се предава — или си пробива път, или умира.
— Добре, така да бъде, генерале — каза Бонами. — Да се бием!
Емигрантът като че се замисли.
— Дайте ми шест часа време — каза той, — за да свикам военния си съвет и да обсъдя с него направеното предложение.
— Шест часа са излишни — каза той. — Давам ви един час.
Точно толкова време беше потребно на началник-щаба, за да дочака пехотата си. Тъй като генерал дьо Дама беше в ръцете на французите, споразумяха се да даде отговора си след един час. Бонами препусна отново и се върна при генерал Рей, за да ускори предвижването на войската му. Но и генерал Дьо Дама използва този час и когато Бонами се върна със своя отряд, видя, че той отстъпва в пълен ред по пътя за Орбитело.
Генерал Рей и началник-щаба Бонами се втурнаха, първият с един отряд от 16-ти драгунски, вторият от 7-ми стрелкови полк, да преследват неаполитанци, настигнаха ги при Сторта и смело ги нападнаха.
Ариергардът се спря да даде отпор на републиканците. Рей и Бонами срещнаха за пръв път сериозна съпротива от страна на неприятеля, но я сломиха с многократните си нападения. През това време се стъмни. Предаността и смелостта на ариергарда спаси войската. Генерал Дьо Дама се възползва от тъмнината и тъй като познаваше добре местността, продължи оттеглянето си. Премного уморени, французите не можаха да се възползват от победата и се върнаха в Уета, където пренощуваха.
За разума, проявен при преговорите, и за смелостта, показана в битката, Бонами бе назначен от Шанпионе за бригаден генерал.
Но генерал Дьо Дама не се отърва от републиканците. Макдоналд изпрати един от своите адютанти да уведоми Келерман, който се намираше в Боргета с по-неуморени войски от сражавалите се през деня, в каква посока се е придвижил неаполитанския отряд. Келерман събра войските си и незабавно се насочи през Рончильоне към Тосканела, където се сблъска с отряда на генерал Дьо Дама. Войниците, които се разбягваха веднага, когато ги командваше някой германски или неаполитански генерал, се държаха здраво под заповедите на френския генерал и оказаха силна съпротива. Дама беше все пак принуден да се оттегли, като поддържаше отстъплението в пълен ред и командваше сам е възхитителна смелост действията на ариергарда.
Но една атака от тия, които Келерман умееше да провежда, едно нараняване на генерала емигрант осигуриха победата на французите. По-голямата част от неаполитанската колона бе стигнала вече в Орбитело и бе успяла да се качи на неаполитанските кораби, които се намираха в пристанището. Изтласкан набързо в града, Дьо Дама успя да затвори вратите му зад себе си и било от уважение към неговата смелост, било че не искаше да си губи времето да щурмува такава незначителна крепост, Келерман даде време на Дама, изоставяйки артилерията си, да се качи необезпокояван на кораба със своя авангард.
Така единственият генерал от неаполитанската армия, изпълнил дълга си в тази кратка и позорна война, беше французин.
LXIX
РАЗБОЙНИЦИТЕ
Победител по всички пунктове, уверен, че нищо не ще попречи на напредването му срещу Неапол, Шанпионе заповяда да се премине границата на кралството в три колони.
Лявото крило под командването на Макдоналд навлезе в Абруцо през Аквила: то трябваше да завземе проходите Капистрело и Сора.
Дясното крило под командването на генерал Рей навлезе в Кампания през Понтийските блата, Терачина и Фонди.
Центърът, командван от Шанпионе, навлезе в областта Казерта през Малмонтоне, Ферентина и Черепано.
Три почти непревземасми крепости отбраняваха границите на кралството: Гаета, Чивитела дел Тронто, Пескара. Гаета владееше пътя към Тиренско море; Пескара към Адриатическо; Чивитела дел Тронто се издигаше навръх планината и владееше отвъдната част на Абруцо.
Гаета се отбраняваше от стар швейцарски генерал на име Те-юди; той имаше под своите заповеди четири хиляди души; като защитни средства — седемдесет оръдия, дванадесет мортири, двадесет хиляди пушки, провизии за една година, кораби в пристанището, с една дума, беше добре и по суша, и по море.