Генерал Рей му изпрати искане да се предаде.
Вече старец, Теюди се бе оженил за една млада жена. Уплаши се за нея, а — кой знае? — може би и за себе си. Вместо да окаже съпротива, свика военен съвет, поиска мнението на епископа, който изтъкна на преден план християнското миротворство; свика фадските управници, те пък използваха случая да спасят Гаета от злините на една обсада. Но всички още се колебаеха, когато френският генерал изстреля един снаряд срещу града; топа враждебно действие бе достатъчно Теюди да изпрати при неприятеля представители, за да узнаят условията му.
— Безусловно предаване на крепостта или пойна с цялата й строгост — отговори генерал Рей.
След два часа крепостта се предаде.
Дюем, който се движеше с хиляда и петстотин души покрай брега на Адриатическо море, изпрати до коменданта на Пескара, на име Прикар, парламентьор с предложение да се предаде. Генералът, решен сякаш да умре под развалините на града, разведе френския офицер, за да му покаже всичките си възможности за отбрана, укрепленията, оръжията, складовете, препълнени с бойни припаси и храни, и накрая го изпрати на Дюем с надменния отговор:
— Една така снабдена крепост не се предава.
Но това не му попречи още при първия изстрелян снаряд да отвори вратите на града и да предаде този така добре укрепен град на генерал Дюем, който намери там шестдесет оръдия, четири мортири и деветстотин войници.
Що се отнася до Чивитела дел Тронто, крепост по самото си местоположение, още повече укрепена изкуствено, тя се отбраняваше от испанеца Хуан Лакомб, имаше десет тежки оръдия, снабдена беше с голямо количество бойни припаси и храни. Можеше да издържи цяла година; държа се един ден и се предаде след двучасова обсада.
Време беше следователно, както вече казахме в предидущата глава, разбойническите главатари да заместят генералите, а разбойниците — войниците. Три чети, ръководени от Пронио, се бяха организирали със светкавична бързина: едната командвана от него, другата от Гаетано Мамоне, третата от Фра Дяволо.
Пръв се сблъска с френските колони Пронио.
След като завзе Пескара и остави там гарнизон от четиристотин души, Дюем тръгна към Киети, за да се съедини, според получената заповед, с Шанпионе пред Капуа. Когато пристигна в Токо, той чу честа стрелба откъм Сулмона и заповяда на войниците си да ускорят ход.
Действително една френска колона, командвана от генерал Руска, бе влязла доверчиво, е барабани начело в града Сулмона, но изведнъж от всички прозорци върху нея се изсипа градушка от куршуми. Изненадана от това неочаквано нападение, тя се бе разколебала за миг.
Скрит в черквата Сан Панфило, Пронио се възползва от случая, излезе от черквата със стотина души, нападна французите във фронт, а стрелбата от прозорците се удвои. Въпреки усилието на Руска в отряда му настъпи безредие и той излезе набързо от Сулмона, като остави по улиците дванадесетина убити и ранени. Но като видяха как войниците на Пронио започнаха да обезобразяват убитите, а жителите на града да довършват ранените, републиканските войници пламнаха от срам, преустроиха се без заповед и с викове за мъст се върнаха в Сулмона, отвръщайки на стрелбата от прозорците и от улицата. През това време, скрити в амбразурите на вратите, притаени из уличките, Пронио и хората му стреляха безспир и французите щяха да бъдат принудени може би да отстъпят повторно, когато от другия край на града се чу честа стрелба.
Бяха хората на Дюем, които, привлечени от стрелбата, бяха заобиколили Сулмона и се озоваха в тил на Пронио. С пистолет във всяка ръка Пронио изтича при своя ариергард, събра го, озова се лице в лице срещу Дюем, изпразни в него един от пистолетите си и го рани в ръката. Един републиканец се нахвърли с извадена сабя срещу Пронио, но той го уби с втори пистолетен изстрел, грабна пушката му и начело на хората си започна да отстъпва в пълен ред, като даваше на местното наречие заповед, която френските войници не можаха да разберат. Заповедта беше да бягат по всички улички към планината. Градът бе изпраз-нен за един миг. Хората от къщите избягаха през градините. Французите станаха господари на Сулмона; само че този път разбойниците се бяха сражавали един срещу десет. И сражението бе сметнато в Неапол за победа.
Фра Дяволо от своя страна, след срамното предаване на Гаета, бе отбранявал храбро със своите стотина души моста на Гарилиано, нападнат от адютанта Гурдел и петдесетина републикански войници, които генерал Рей бе изпратил да го завземат, като не подозираше образуването на четите. Французите бяха отблъснати и адютант Гурдел, един дружинен командир, няколко офицери и войници, останали ранени на бойното поле, бяха прибрани полумъртви, вързани за дървета и изгорени на слаб огън, сред крясъците и дюдюканията на населението от Маняно, Сеса и Траета и сред хората на жените, всякога по-свирепи от мъжете при подобни забавления.