Майките и сестрите на прочутите светци от епохата на упадъка на Рим и от Средновековието, възпети от Данте, са почти всички светици и заедно със своите синове и братя, които са съпътствали приживе, споделят почитта, отдавана на самите отци. Така редом със Свети Августин виждаме Света Моника, а със Свети Амброзий — Света Марселина. Манастирът, построен от Свети Бенедикт, бил изгорен през 884 година — когато Сатаната, както изглежда е надделял — от дяволските съюзници сарацините. В 589 година бил разграбен от ломбардите, а по времето на норманите се превърнал в истинска крепост. Игумените му, които имали вече епископски сан, сега получили и титлата първи барон на кралството, която носят и до днес.
След варварските нашествия идват земетресенията, които събарят манастира до основи веднъж в 1349 и втори път в 1649 година. Папа Урбан V (Гийом дьо Гримоар), избран в Авиньон, но върнал папския двор в Рим, набожен и образован глава на църквата, учен и художник, приятел на Петрарка, намерен от папската тиара в един бенедиктински манастир, спомогнал твърде много за възстановяване на светата обител. Известни са заслугите към историята, които Франция дължи на трудолюбивите ученици на Свети Бенедикт. В Монте Касино са били запазени от тях съчиненията на най-великите писатели от древността. През IX век абат Дезидерио, от рода на кануанските херцози, карал братята монаси да преписват Хораций, Теренций, „Летописите“ на Овидий и „Идилиите“ на Теокрит. Освен това повикал от Цариград художници на мозайки, които трябва да броим сред хората, възстановили изкуството в Италия.
Пътят, който се вие но склоновете на планината, където се издига манастирът, е бил построен от абат Ружди. Настилката му е от големи нееднакви плочи, каквито виждаме по древните пътища, например по виа Апиа, наричана от римляните царицата на шосетата, която е на два часа път от манастира.
По този именно път се движеше конникът, който ни даде повод за това археологическо отклонение. Загърнат в голям плащ, той не се безпокоеше от силата на вятъра, който духаше на пристъпи, стихваше внезапно, когато започваше да вали силен дъжд, придружен — макар че беше през декември — от гръмотевици и светкавици, както през оная нощ, когато Сатаната се бе озовал така злополучно в пещерата на Свети Бенедикт. Щом престанеше да вали, вятърът задухваше пак, търкаляше облаците толкова близо до земята, та конникът изчезваше в тях и се появяваше, когато просветнеше отново; но нито дъждът, нито гръмотевиците, светкавиците и облаците му правеха впечатление, за да го накарат да ускори или забави стъпките на коня си.
Когато след три четвърти час езда стигна навръх планината, той се скри за последен път, но не в облаците, а в пещерата, където според преданието живял Свети Бенедикт; а когато се появи отново, се озова пред огромния манастир, очертан върху сивочерното небе, възправен пред него с внушителното величие на неподвижните неща.
LXXII
ОТЕЦ ДЖУЗЕПЕ
Манастирите в южноиталианските области, особено тези от Казерта, Абруцо и Базиликате, на какъвто орден и да принадлежат и колкото и миролюбив да е този орден, след като са били през Средновековието крепости, издигнати срещу варварските нашествия, са останали в наши дни крепости срещу нашествия, които не отстъпват по варварство на средновековните: имаме предвид нашествията на разбойниците. В тези сгради с едновременно религиозен и военен облик се влиза само чрез подвижни мостове, врати и стълби. Затова щом се мръкне, с други думи, приблизително към осем часа вечерта, вратите на манастирите се отварят само пред внушителни препоръки или по заповед на игумена.
Колкото и да се показваше спокоен, младежът все пак се тревожеше от мисълта дали ще намери манастира Монте Касино затворен. Но като имаше на разположение само една нощ за посещението, което смяташе да направи тук, и като не можеше да отложи това посещение за следния ден, тръгна наслуки. Пристигнал в Сан Джермано в седем и половина вечерта с корпуса на генерал Шанпионе, той се осведоми, без да слиза от коня, дали познават между бенедиктинците от светата планина някой си отец Джузепе, лекар и хирург на манастира; и още същия миг му отговори хор от благословии и похвали. Брат Джузепе беше прочут на десет левги наоколо като най-опитен лекар, почитан за необикновеното му човеколюбие. Макар да се числеше към ордена само по облеклото си, тъй като не бе давал обет и беше само обикновен послушник, никой не се посвещаваше с повече християнска любов на човешките физически и нравствени страдания. Казваме нравствени, защото това, което най-много липсва на свещениците при даване на братска утеха, е, че като не са били никога бащи и съпрузи, като не са загубвали никога любима съпруга или обично дете, те не знаят земните слова, с които трябва да се говори на сърдечно осиротелите. В един великолепен стих Вергилий влага в устата на Дидона думите, че човек съчувства лесно на преживяна от самия него мъка. В това именно съчувстващо състрадание Господ е вложил облекчението на нравствените страдания. Да плачеш заедно с този, който страда, значи да го утешиш. А свещениците, които имат думи за всички страдания, рядко намират сълзи за мъката, колкото и страшна да е тя.