— Убива деца! — изкрещя някой.
При този вик Фра Пачифико, който досега стоеше доста спокойно, се втурна срещу тълпата и я разблъска с лактите си, остри и корави като дъбови клинове. Той стигна до средата на навалицата тъкмо когато, паднал заедно с коня си, нещастният Ферари се опитваше да се изправи. Но преди да успее да го стори, монахът стовари тоягата си върху главата му; и Ферари се строполи като вол, ударен с чук. Обаче целта беше друга: Ферари трябваше да загине пред очите на краля. Пет-шест души полицаи, посветени в тайната на тази драма, заобиколиха тялото и започнаха да го отбраняват, а бекайото го повлече за нозете и започна да вика:
— Път за якобинеца!
Оставиха трупа на коня, където си беше, но след като разграбиха всичко по него, и последваха бекайото. След двадесет стъпки стигнаха до прозореца на краля. В желанието си да разбере причината за тази страшна врява, кралят дръпна щорите. При неговата поява виковете се превърнаха в крясъци. При този рев кралят наистина помисли, че наказват някой якобинец. Той нямаше нищо против да се отърве по такъв начин от враговете си. Кимна усмихнато на тълпата, която пожела при това насърчение да докаже на краля, че го заслужава. Вдигнаха нещастния окървавен, обезобразен, изпокъсан, но все още жив Ферари, който дойде за миг в съзнание, отвори очи, позна краля, протегна ръце към него и извика:
— Помощ! Помощ! Аз съм, господарю! Вашият Ферари!
При тази неочаквана, ужасна, необяснима гледка кралят се отдръпна назад и се хвърли полупримрял на едно кресло в дъното на стаята; а Юпитер, който не беше нито човек, нито крал и затова нямаше никакви причини да бъде неблагодарник, излая от мъка и с кръвясали очи, с разпенена уста скочи през прозореца в помощ на приятеля си.
В същия миг вратата на стаята се отвори; кралицата влезе, улови краля за ръка, принуди го да стане, повлече го към прозореца, посочи му тълпата людоеди, които се биеха за останките на Ферари, и каза:
— Ето, господарю, виждате на какви хора можете да разчитате за отбраната на Неапол и на кралския двор. Днес заклаха вашия служител, утре ще изколят децата ни, вдругиден и нас. Настоявате ли още да останем тук?
— Наредете да приготвят всичко! — извика кралят. — Довечера тръгвам…
И като виждаше все още пред очите си убийството на нещастния Ферари, като все още му се струваше, че чува гласа на умиращия, който викаше за помощ, той избяга, уловил с ръце главата си, затворил очи, запушил уши, в една от най-вътрешните стаи на своите покои. Когато след два часа излезе оттам, първото нещо, което видя, беше окървавеният Юпитер, легнал върху къс сукно, по което останките от кожа и брандербурги сочеха, че е част от дрехата на нещастния куриер.
Кралят коленичи до Юпитер, увери се, че любимецът му не е получил никаква тежка рана и като поиска да види на какво лежи вярното храбро животно, измъкна въпреки скимтенето му къс от куртката на Ферари, който кучето бе изтръгнало с борба от палачите. По някаква предопределена случайност тъкмо в този къс се намираше коженият джоб, където се поставяха писмата; кралят го откопча и намери непокътнат императорския плик, който куриерът е носел в отговор на кралското писмо.
„На моя скъп брат и обичан братовчед, свако, тъст и съюзник.
Не съм писал никога писмото, което ми изпращате с Вашия куриер Ферари, то е подправено от начало до край.
Онова, което имах честта да напиша на Ваше Величество, беше писано изцяло собственоръчно от мене и вместо да подканвам Ваше Величество да започне война, аз изказвах мнение да не започвате нищо преди месец април, когато разчитам да пристигнат нашите добри и верни съюзници русите.
Ако виновниците са хора, които правосъдието на Ваше Величество може да достигне, не крия желанието си да ги видя наказани, както заслужават.
Имам чест да бъда почтително на Ваше Величество скъп брат, обичан братовчед, племенник, зет и съюзник.
Кралицата и Ектън бяха извършили едно безполезно престъпление.