КОГАТО МИКЕЛЕ СЕ СКАРВА СЕРИОЗНО С БЕКАЙОТО
Не само именитите бегълци трябваше да се борят в тази страшна нощ с вятъра и морето. В два и половина рицарят Сан Феличе се прибра според обичая си вкъщи и развълнуван съвсем не според обичая си, извика два пъти:
— Луиза! Луиза!
Луиза се втурна в коридора, защото по гласа на съпруга си разбра, че става нещо необичайно; и се убеди в това, щом го видя.
Рицарят беше наистина съвсем пребледнял. Видял бе от прозорците на библиотеката случката на улица Сан Карло, с други думи, мъченическата смърт на нещастния Ферари. Тъй като въпреки кротката си външност рицарят беше необикновено храбър, с онази храброст, която дълбоката човечност вдъхва на смелите сърца, първият му подтик беше да слезе и да изтича в помощ на кралския куриер, когото веднага бе познал; но пред вратата на библиотеката бе спрян от престолонаследника, който го запита със студения си, изнежен глас:
— Къде отивате, Сан Феличе?
— Къде отивам ли?… Къде отивам?… — отговори Сан Феличе. — Нима ваше височество не знае какво става?
— Зная, убиват някого… Но толкова рядко ли колят човек из неаполитанските улици, та сте се разтревожили до такава степен?
— Само че този, когото убиват, е кралски служител.
— Зная.
— Куриерът Ферари.
— Познах го.
— Но как и защо ще колят тоя нещастник с викове: „Смърт на якобинците!“, когато той беше един от най-верните служители на краля?
— Как и защо ли? Чели ли сте кореспонденцията на Макиавели, представител на светлейшата флорентинска република в Болоня?
— Разбира се, че съм я чел, ваше височество.
— Е, добре, тогава знаете как е отговорил той на флорентинските сановници по повод убийството на Рамира д’Орко, разсечен на четири части, набити на четири кола в четирите ъгъла на площад Имола?
— Флорентинец ли е бил Рамиро д’Орко?
— Да, и затова флорентинският сенат смятал, че е в правото си да иска от своя посланик подробности по тази странна смърт.
Сан Феличе се порови из паметта си.
— Макиавели отговорил: „Светлейши синьори, по повод смъртта на Рамиро д’Орко мога да ви кажа само това, че Чезаре Борджия е владетел, който най-добре умее да създава и унищожава хората, според както са заслужили.“
— Е, добре — отговори Калабрийският херцог с бледа усмивка, — качете се отново на стълбата си, драги ми рицарю, и преценете там отговора на Макиавели.
Рицарят се качи отново на стълбата си, но не бе минал и три стъпала и разбра, че Ферари е бил погубен от ръката на човек, заинтересован от смъртта му.
След четвърт час повикаха принца при баща му.
— Не напускайте двореца, докато не се видим отново — каза Калабрийският херцог на рицаря, — защото по всяка вероятност ще мога да ви съобщя нещо ново.
И наистина след по-малко от час принцът се върна.
— Сан Феличе — каза той, — помните ли обещанието си да ме придружите до Сицилия?
— Да, монсеньор.
— Готов ли сте все още да го изпълните?
— Разбира се. Само че, монсеньор…
— Какво има?
— Когато съобщих на синьора Сан Феличе каква чест ми оказа ваше величество…
— И?
— Тя поиска да ме придружи.
Принцът ахна радостно.
— Благодаря ви за добрата вест, рицарю! — извика той. — Принцесата ще има достойна другарка. Зная, Сан Феличе, че вашата съпруга е примерна жена, и вие помпите желанието ми тя да бъде придворна дама на принцесата — защото тогава щеше да бъде и на думи, и фактически истинска придворна дама, но вие ми отказахте. Днес тя идва сама при нас. Кажете й, скъпи ми рицарю, че е добре дошла.
— Ще й кажа, монсеньор.
— Чакайте, не съм ви казал всичко.
— Да, наистина.
— Всички заминаваме тази нощ. Рицарят го погледна смаян.
— Мислех — каза той, — че кралят е решил да замине само в краен случай.
— Да, но всичко се обърна наопаки с убийството на Ферари. В десет и половина негово величество напуска двореца и заедно с кралицата, принцесите, двамата ми братя, посланиците и министрите отива на кораба на лорд Нелсън.
— Защо не на неаполитански кораб? Струва ми се, че е оскърбление за целия неаполитански флот да се даде такова предпочитание на един английски кораб.
— Така пожелала кралицата, а навярно за компенсация аз ще отплавам с кораба на адмирал Карачоло, следователно и вие заедно с мене.
— В колко часа?
— Не зная още никакви подробности, ще наредя да ви съобщят. Във всеки случай пригответе се, ще тръгнем навярно между десет часа и полунощ.
— Добре, монсеньор.
Принцът улови ръката му и го погледна:
— Знаете, че разчитам на вас.
— Дадох дума на ваше височество — отговори с поклон Сан Феличе, — а за мене е толкова голяма чест да ви придружа, та не ще се поколебая да приема тази чест.