Впрочем Салвато знаеше съдържанието му, така че ако не биха могли да го разчетат, защото се е измокрило, той би могъл да го повтори на посланика дума по дума; но ако не прочетеше писмото, посланикът не би могъл да знае доколко може да има доверие в приносителя му.
След като Салвато изложи тия факти, настъпи минутно мълчание, през което заговорниците се спогледаха въпросително.
— Какво ще нравим? — запита граф Ди Руво, най-нетърпелив от всички.
— Ще следваме инструкциите на генерала — отговори Чирило.
— И за да се съобразя с тях — добави Салвато, — отивам веднага при френския посланик.
— Побързайте тогава! — извика от горния край на стълбището един глас, който накара заговорниците, а заедно с тях и самия Салвато да потреперят; защото този глас не бе се обаждал досега. — Както разправят, посланикът заминавал тази нощ или утре сутринта за Париж.
— Веласко! — промълвиха едновременно Николино и Мантоне.
А Николино добави:
— Бъдете спокоен, синьор Палмиери: това е шестият приятел, когото очаквахме и който по моя вина, по моя непростима вина, е минал по дъската, забравена на два пъти от мене — първият път като прибрах въжето, а втория път като донесох дрехите.
— Николино, Николино — каза Мантоне, — ти ще станеш причина да ни обесят.
— Казах го вече преди тебе — възрази безгрижно Николино. — Защо правите заговор с луд?
XII
ЦЕЛУВКАТА НА СЪПРУГА
Ако новината на Веласко беше вярна, не биваше да се губи пито миг; защото от гледище на Шанпионе това заминаване, което беше всъщност обявяване на война, можеше да повлече големи беди, а пристигането на Салвато би могло да предотврати заминаването на посланика, като убедят гражданина Гара да се позабави.
Всеки от заговорниците искаше да придружи Салвато до посолството; но по спомените си и по плана на града Салвато си бе съставил пътеводител за Неапол и решително отказа. Когато целта на мисията му се разкриеше, човекът, когото биха видели с него, щеше да бъде загубен: ставаше жертва на неаполитанската полиция или прицел за камата на правителствените палачи.
Освен това Салвато трябваше да върви все покрай брега, оставяйки морето вдясно, за да стигне до френското посолство, което се намираше на първия етаж на двореца Караманико; нямаше следователно никаква опасност да се заблуди; трицветното знаме щеше да му посочи сградата.
Само че — колкото в знак на приятелство, толкова и от предпазливост — той смени своите измокрени от морска вода пистолети с пистолетите на Николино Карачоло, след това запаса под плаща сабята си, която бе спасил при падането от лодката, и я закачи за портупея, за да не го издаде с тракане по плочите.
Уговориха се, че той ще излезе пръв, а останалите шестима заговорници ще си тръгнат последователно след десет минути и ще се приберат поотделно у дома си, като криволичат непрекъснато из лабиринта на неаполитанските улици, по-заплетен и о г критския, за да заблуждават евентуалните преследвачи.
Николино отведе младия адютант до вратата към улицата и каза, като му посочи склона на Паузилипе и редките светлини, блещукащи в Мерджелина:
— Ето пътя ви. Не допускайте нито да ви следят, нито да ви спрат.
Двамата младежи си стиснаха ръцете и се разделиха.
Салвато се огледа наоколо си: улицата беше съвършено безлюдна; бурята не бе още стихнала и при все че не валеше, чести светкавици все още проблясваха по целия небосвод, придружавани от грохота на гръмотевици.
Когато минаваше покрай най-тъмния ъгъл от двореца на кралица Джована, на Салвато се стори, че съзира по стената очертание на човешка сянка; но не сметна за необходимо да се спре; както беше въоръжен, какво можеше да му направи един човек?
След двадесетина крачки обаче все пак се обърна назад; не беше се измамил — човекът пресичаше пътя, сякаш искаше да тръгне по лявата му страна. След още десетина крачки му се стори, че над зида, ограждащ пътя откъм морето, се подава глава, която се скри при наближаването му; той се наведе през зида, погледна от другата страна и видя само градина с листната дървета, чиито клони бяха на еднаква височина със зида.
През това време другият го бе настигнал и вървеше вече редом с него; Салвато се престори, че тръгва към непознатия. Но без да отделя поглед от мястото, където се бе скрила главата.
При блясването на една светкавица той видя как един мъж прескочи зида и тръгна като него към Мерджелина. Салвато опипа колана, увери се, че пистолетите не могат лесно да паднат, и продължи пътя си.